— В такъв случай можем веднага да започнем. Трябва да се извърши директна проверка. Готов ли сте?
— Аз! — Д’жмерлиа неочаквано осъзна собствената си незначителна и неуместна забележка. Той беше идиотът, чиято глупава некомпетентност беше позволила корабното ядро да бъде хванато от аморфната сингулярност, докато той бездействаше. Той беше глупакът, който беше пуснал повредения безпилотен летателен апарат да отиде на „Иърбъс“, без дори да спомене в съобщението за съдбата на капитан Ребка и другите. Той беше мъжки ло’фтианец, роб по природа, който беше най-щастлив, когато получава заповеди от други. Той беше глупав.
— Не мога да помогна. Аз съм нищо. Никой.
— Вие сте всичко, което може да помогне. Вие сте органичен интелект. Вие не сте нищо. Вие сте много нещо. Вие сте много хора. Вие имате много компоненти. Трябва да ги използвате.
— Не мога да го направя. Зная, че не мога.
Но Пазителят не го слушаше. По средата на дебелото сребърно тяло се беше оформил овален отвор и Д’жмерлиа беше привлечен в него по зелен лъч светлина. Той отвори отново уста да протестира и откри, че не може да говори. Не може да диша. Не може да мисли. Беше разчленен… Не, беше лишен от мозък, изпитваше безпределна мъка.
Влизането на корабното ядро в околностите на аморфната сингулярност беше болезнено, но беше физическа болка — извиване, усукване, разтегляне. Това беше много по-лошо, нещо, което никога преди не беше изживявал, нито чувал. Душата на Д’жмерлиа беше раздробена, мозъкът му — разделен на парчета, съзнанието — разпиляно из много отдалечени един от друг светове.
Той се опита да крещи. И когато най-после успя, чу нов звук — дузина същества, всичките като него, ревяха от мъка във Вселената.
Глава 13
Зардалу се размножава, и то бързо.
Първоначалната група, освободена от полето на стазис на Серенити, се състоеше от четиринайсет екземпляра. Сега Ханс Ребка, който се оттегляше в сградата след Атвар Х’сиал, Луис Ненда и Калик, видя много десетки на брега. Стотици други излизаха от морето. И това бяха само по-големите. Сигурно в местата за размножаване имаше скрити стотици хиляди малки.
Да избягат по дългата ивица, вдадена в морето земя, която водеше до корабното ядро?
Невъзможно. Тя беше блокирана от вече излезлите зардалу и всяка секунда излизаха нови.
Да избягат към морето?
Още по-безнадеждно. Зардалу винаги бяха описвани като земни цефалоподи и бяха бързи и рационални на суша, но беше ясно, че не бяха изгубили умението си да живеят в тяхната някогашна океанска среда. Те бяха земноводни цефалоподи.
„Добави този факт към описанието в «Универсалния каталог на видовете», ако си достатъчно щастлив, да живееш толкова дълго“, помисли си Ребка. Той хвана Луис Ненда отзад за ризата и прекрачи през прага. Слънцето навън беше залязло, а сградата, в която влизаха, не беше осветена. Десет крачки навътре и Ребка не можеше да вижда нищо. Той последва Луис Ненда слепешком, който вероятно се държеше за Атвар Х’сиал и Калик. Единствено сикропеанката можеше все още да вижда. Тя изпращаше напред звукови сигнали, използвани от нейната ехолокационна система, и в пълна тъмнина се чувстваше толкова уверена, колкото и на ярка слънчева светлина.
Но колко време щеше да мине, преди зардалу да внесат вътре светлини и да ги подгонят? Това беше сграда на зардалу и те знаеха всяко скришно място. Не е ли по-добре да изберат място за последния си бой?
— Ненда! — извика той тихо в тъмнината. — Къде отиваме? Знае ли Атвар Х’сиал къде ни води?
Той чу напред сумтене.
— Спрете за секунда — каза Ненда. После, след пауза за феромонен обмен, добави: — Ат казва, че тя всъщност не знае какво прави, но го предпочита, вместо да бъде разкъсана на парчета. Не вижда края на този тъп тунел, но е готова да се спуска по него докато продължава. Минахме пет нива на зали и стаи. Имаше знаци, че зардалу живеят само на първите три. Сега тя не вижда такива. Ат мисли, че може би слизаме под главните нива на зардалу. Ако тези проклети стъпала се разклонят, няколко пъти бихме могли да направим няколко лъжливи хода и да ги отклоним от нашия път. Такъв е планът на Ат. Тя казва, че знае, че това не е кой знае какво, но имате ли други идеи?
Ребка не отговори. Той имаше други идеи, но те вероятно нямаше да помогнат. Ако зардалу използваха само първите няколко подземни нива, тогава защо съществуваха по-ниските? Бяха ли те дело на зардалу? Това нямаше да е първата планета с преобладаващи едни надземни видове и други подземни, взаимодействащи си само на едно или две нива. Ако на Дженизий имаше подземни видове, достатъчно силни да спрат достъпа на зардалу, какво биха сторили с една невиждаща и беззащитна група натрапници?