В него гъмжаха конфликтни мисли. На всяка идея се противопоставяше друга.
„Направи Ханс Ребка ръководител на групата, защото той е първокласен пилот и може да влезе в сингулярностите, и има репутация на специалист по решаване на проблеми. Не! Направи ръководител на групата Луис Ненда, защото със своята приставка той може да комуникира с хора, сикропеанци и хименопти, докато Ребка може да говори с Атвар Х’сиал само с помощта на преводач на феромонна реч.“
„Изпрати корабното ядро през сингулярностите — то е най-подвижно и повратливо. Не! Изпрати «Индълджънс», който е по-малко подвижен, но много по-добре въоръжен.“
„Използвай Далсимър като пилот — той е много по-добър дори от Ханс Ребка. Не! Той трябва да остане на «Иърбъс», за да гарантира преминаване през обърканата геометрия на Анфракт. Не! Целият смисъл на експедицията е да се локализира Дженизий и да се потърсят живи зардалу. Не!
Ако експедицията не се завърне да докладва за своите открития няма смисъл от намирането на нищо.“
„Това не бяха последователни мисли. Ако бяха такива, те можеха да се понесат. Бяха едновременни мисли, крещящи за внимание, биещи се за господство.“
След няколко часа на вътрешен конфликт Джулиъс Стивън Джулиан Грейвс можа да се съгласи само с едно нещо — докато съществува това състояние, той е не просто безполезен, а определено опасен. Той можеше да вземе решение, а в следващия момент да го промени или да го отмени.
И все пак той беше организаторът и формалният ръководител на цялата експедиция. Не можеше да увеличава проблемите на другите, като ги товари с тревоги, които трябваше да са само негови.
Тогава нека другите изследват сингулярностите и търсят Дженизий и зардалу. Всичките негови вътрешни мисловни потоци бяха единодушни по един въпрос — че той може най-добре да помогне на групата, като стои далеч от нея. Ако остане на борда на „Иърбъс“ и не докосва пулта за управление, трудно можеше да причини някаква неприятност. И може би след няколко часа или дни целостта на неговата личност ще се възстанови и той ще може отново да бъде полезен.
Джулиан Грейвс наблюдаваше Дариа Ланг и заминаването на втората група с чувство на огромно облекчение.
Ала научи след няколко часа, че не е имал основание за задоволство. Без присъствието на други да го разсейват и да насочват мислите му върху конкретни въпроси раздвояването на неговата личност стана по-забележимо. Той не можеше да задържи никоя мисъл без друга, не, няколко други да вървят редом до нея. Беше по-лошо, отколкото през първите дни на регулиране на интерфейса, защото повече от две мисли се бореха едновременно за господство. Умът му се мяташе и променяше посоката си, скачаше от едно на друго като подплашена птичка, която не може да си намери място да почине. И когато мониторът прозвуча, за да съобщи, че някакъв обект търси среща с „Иърбъс“ всякакво безпокойство, че главният кораб може да бъде уязвим за атаките на зардалу, беше потиснато от разбирането, че повече няма да е самичък. Присъствието на друго същество — каквото и да е друго същество — щеше да му помогне да съсредоточи мислите си.
Контролната система на „Иърбъс“ показваше, че новопристигналият е акостирал в един от средно големите външни трюмове. Грейвс тръгна през вътрешността на кораба. В последния тесен коридор, който водеше към трюма пред него неочаквано се изправи една клекнала фигура.
Той ахна най-напред от изненада, а след това от облекчение.
— Д’жмерлиа! Другите с теб ли са? Срещна ли професор Ланг?
Двата въпроса възникнаха в ума му в една и съща част от секундата. Но когато ло’фтианецът поклати глава и каза „Сам съм“, раздвоеният ум на Грейвс успя да се изпита една и съща емоция — разочарование. От всички същества в екипа Д’жмерлиа показваше най-малка независимост на мисълта. Той като че ли отразяваше мисловните схеми на Грейвс, колкото и объркани и разкъсани да бяха.
— Не, не срещнах професор Ланг — продължи Д’жмерлиа. — Тя напусна ли „Иърбъс“?
— Тя, Далсимър и Е. К. Тали. Отидоха да ви търсят и научат защо е бил повреден безпилотният летателен апарат, както и защо имаше кал по него.
Грейвс сложи ръка на главата си. С него нещата ставаха още по-лоши. Гласът му не беше по-контролируем от мислите. Но Д’жмерлиа кимна и тръгна с Грейвс към командната зала.