— Трябва да сме се разминали по пътя през кръговите сингулярности. Мен ме изпратиха да ви кажа, че всичко върви добре. Капитан Ребка и другите се приземиха и потвърдиха, че планетата е прочутият изгубен свят на Дженизий. Той изглежда е спокойно и приятно място без признаци за опасност.
— Няма зардалу? — с огромно усилие, Грейвс застави раздвоения си мозък да формулира един въпрос. Мисловната енергия, необходима да реши алтернативите и да формира една мисъл беше достатъчна да пръсне черепа му или поне той така се чувстваше.
— Не сме сигурни. Когато напуснах, не бяха открити никакви следи от тях. Но капитан Ребка реши да се приземи чак когато едно подробно проучване от Космоса показа, че мястото е безопасно за приземяване.
Дори за обърканите мисловни процеси на раздвоения мозък на Джулиан Грейвс в това твърдение имаше нещо погрешно.
— Но безпилотният летателен апарат е бил повреден. Как е станало това? Кой го е изпратил? Това може да бъде извършено само от Космоса. Защо по него имаше кал? Защо си оставил другите на Дженизий без кораб и си се върнали сам? Как могат те да са в безопасност, когато на планетата може да има зардалу?
Грейвс се сгромоляса върху пулта за управление на „Иърбъс“ и се наруга. Д’жмерлиа имаше последователен ум и щеше да бъде безнадеждно объркан от потока едновременно изстреляни въпроси. Самият Грейвс беше объркан от тях. Откъде изникваха те?
— Ако не възразявате, ще отговоря на въпросите ви в малко по-различен ред от този, по който бяха зададени — Д’жмерлиа седна, без да чака разрешение. Той повдигна шест крака и започна да отмята отговорите на ноктите си. — Първо, напуснах Дженизий по изрично нареждане на капитан Ребка. Той ми заповяда да излетя и да напусна планетата. Самият безпилотен летателен апарат претърпя малка повреда и беше изкалян при нашето приземяване на Дженизий, както стана и с корабното ядро, но повредата не беше толкова голяма, че да се отрази на неговата работа. Колкото до безопасността или липсата на такава за капитан Ребка и останалите, вие знаете моите отношения с Атвар Х’сиал. Смятате ли, че бих я изоставил, ако мислех, че тя може да е в някаква опасност, освен ако не ми е заповядано?
Имаше нещо смущаващо в тези отговори на Д’жмерлиа. Грейвс го знаеше. Ло’фтианците не лъжат — това му беше добре известно, — но означаваше ли това, че винаги казват истината? Тези две мисли са логически еквивалентни, нали? Но да предположим, че им се заповяда да лъжат. Собственото му състояние не му позволяваше да мисли върху въпроса. Умът му се раздвояваше. Той вдигна ръце да потрие очите си. Дори те искаха да му дадат двойно зрение. Е, а защо не? Зрителният нерв е част от мозъка.
Той покри очите си с ръце и се помъчи да се концентрира.
— Но защо се върна? Защо не изпрати друг безпилотен летателен апарат? Ако има зардалу…
— Корабното ядро е невъоръжено, съветник. Дори да е все още на Дженизий, то не може да направи нищо, с което да защити групата от зардалу, които може да срещне. Зная това съвсем сигурно. Върнах се да ви помогна да преведете „Иърбъс“ през сингулярните пръстени. Нямаше начин да разберем, че сондата е достигнала до вас с информацията, която описва пътя за влизане. Трябва да се подготвим веднага да заминем и да изведем „Иърбъс“ на орбита около Дженизий.
Грейвс се колебаеше. Д’жмерлиа беше прав: корабното ядро беше беззащитно. Но да вкара „Иърбъс“ вътре в сингулярностите, сигурно не беше…
А защо не? Във всеки случай сега почти цялата група беше там. Джулиан Грейвс свали ръка от очите си, почти готов да застави ума си да вземе решение, и установи, че Д’жмерлиа очаква такова. Ло’фтианецът вече работеше на пулта за управление, въвеждаше сложна серия от навигационни команди.
Когато свърши с въвеждането, Д’жмерлиа подаде на главния компютър на „Иърбъс“ команда за изпълнение и се обърна към Джулиан Грейвс.
— Потегляме. След един ден или по-малко, зависи от състоянието на случайните елементи по нашия път, ще видим пред себе си Дженизий. Но това повдига нов въпрос, такъв, който съответства на моето собствено безпокойство. Да предположим, че когато достигнем Дженизий, групата на капитан Ребка или групата на професор Ланг наистина са открили, че планетата е дом на зардалу. Какво ще правим тогава? Няма ли да е логично да отведем нашата група на безопасно място и да използваме оръжията, за да изтребим зардалу?
Грейвс смяташе себе си за щастливец. Той не трябваше да мисли с неговите враждуващи помежду си мозъци върху последния въпрос, защото вече беше мислил върху него много отдавна — преди дни, седмици и месеци. Зардалу бяха кръвожадни и свирепи, бивши господари и мъчители на десетки други интелигентни раси. Това не можеше да се отрече. Но Джулиан Грейвс беше прекарал години като член на Междувидовия съвет. Едно от главните задължения на Съвета беше опазване на всички видове, които имаха някаква минимална и дори потенциална интелигентност. Идеята за геноцид, за унищожаване на всички оцелели членове на известни интелигентни видове правеше стомахът му да се обръща.