Погнуса и гняв му помогнаха да даде един отговор.
— Не съм сигурен какво ще правим, ако групата на Ханс Ребка или на Дариа Ланг намерят зардалу на Дженизий. Но мога да ти кажа, Д’жмерлиа, какво определено няма да направим: няма да извършим преднамерено масово унищожаване на никои видове, които не застрашават нашите видове — вашите, моите или нечий други — с унищожение. Не мога достатъчно добре да изясня това.
Той не знаеше как ще реагира Д’жмерлиа. Това вече не беше хрисимият, покорен Д’жмерлиа, какъвто го познаваше. Този беше решителен ло’фтианец, ориентиран към действие, с ясна мисъл. Грейвс почти очакваше спор и се съмняваше, че умът му е достатъчно ясен да спори.
Но Д’жмерлиа седеше облегнат назад на седалката и бледите му очи гледаха съсредоточено Грейвс.
— Вие казахте, че не можете съвсем добре да го изясните, съветнико — каза той. — Но го изяснихте достатъчно добре. Вие няма да преследвате, разрешите или простите изтребването на интелигентни същества. Чух ви да го казвате.
Сякаш оценяваше заключителното обобщение на някаква продължителна дискусия, Д’жмерлиа мълча няколко мига клатейки глава. След това стана от седалката и забърза към командната зала. Джулиан Грейвс остана загледан подир него да подреди обърканите си — странно разнообразни — впечатления от последните няколко минути и да се чуди, дали накрая не беше се разстроил толкова много, че си беше въобразил цялата среща.
Само че „Иърбъс“ вън от всякакво съмнение и въображение влизаше в региона на кръгови сингулярности, региона, който пазеше най-прочутия изгубен свят от всички изгубени светове — Дженизий, домът на зардалу.
Изгубени светове
Не е тайна, че един проклет глупак може да зададе толкова много въпроси, че и най-умното същество в ръкава да не може да отговори. И да, имам предвид долните жители. И да, говоря за изгубените светове. Те, изглежда, имат фикс идея за задаване на въпроси.
„Капитан Слоун — така започват те винаги максимално учтиви, — вие твърдите, че много сте пътували (виждате, че в това има известен скептицизъм). Кажете тогава къде се намира Дженизий, изгубеният свят на зардалу?“
„Не зная“, отвръщам аз.
„Е, а какво ще ни кажете за Петра, или за света на съкровищата на Джъстин, или за Скайфол, или за Примрозе, или за Паладин?“ Те знаят адски добре, че моят отговор сигурно ще е същият, защото всеки от тези светове — ако някога изобщо са били реални места — е изгубен, всички следи за тяхното местонахождение отдавна са изчезнали.
Разбира се, жителите на долната страна никога не помислят да излязат навън и сами да погледнат. Много по-добре им е да се ровят в калта и после да се чудят как да измъчват с въпроси хората, които са били и са видели всичко това или толкова от него, колкото може да се види.
Хора като мен.
Така че те казват: „Капитане — сега стават по-груби, — вие сте пълен и препълнен със слухове и говорите небивалици на всеки, който ви слуша. Но какво е станало с Мидас, където вали разтопено злато или Рейнбоу Риф, където зората е зелена, вечерта пламти ярко, а денят е виолетов? Хей? Какво е станало с тях! Или с Шамбъл и Гризъл, с Уое на Мериман? Някога те са били там, а сега не са. Къде са отишли? Не можете да кажете? Срамота!“
Не се ядосвам (макар че не ми е лесно). Запазвам спокойствие и им казвам: „Ах, вие забравихте вятъра.“
„Вятъра?“ Това винаги ги учудва.
„Точно така — казвам аз, — забравихте големия галактически търговски вятър. Вятърът, който духа през цялата галактика, подхваща световете, които някога са били близо един до друг и постепенно ги раздалечава.“
Те поглеждат надолу покрай носовете си към мен, ако имат носове, и казват: „Никога не сме чували за този ваш вятър.“
„Ах, добре — казвам аз, — може би има много неща, за които не сте чували. Някои хора не го наричат галактически търговски вятър. Наричат го диференциална галактическа ротация.“
По този въпрос, с когото и да разговарям, обикновено казва: „Виж ти?“ Или нещо точно толкова умно. И аз трябва да обясня.