От Дариа Ланг и Д’жмерлиа нямаше и следа. Тали се надяваше, че са добре. Досега, доколкото можеше да каже, отношението към него нямаше за цел да го убие или осакати, но за това имаше достатъчно време.
Той можеше да се сети за различни неприятни начини, по които можеше да стане това.
Един от тях беше пред него. На пръв поглед пространството между Тали и повдигнатия център на стаята беше неравен под, събран на бабуни килим със светло кайсиев цвят. Но той се движеше. Вътрешността на залата беше море от мънички глави с остри човки, кълвящи всичко, което видеха. Миниатюрни пипала се извиваха и се впримчваха в пипалата на съседа си.
Бяха в подводна зала за развъждане на зардалу. Той хвърли бърз поглед и изброи повече от десет хиляди малки — от четиринайсет само преди два месеца. Зардалу удивително бързо се размножаваха.
Тали записваше всички подробности от сцената за евентуално бъдещо ползване от други, когато зардалу вдигнаха него и Далсимър и ги понесоха без усилие напред през морето от размахващи се оранжеви пипала. Малките зардалу не се помръднаха да направят път. Те стояха на местата си и кълвяха жестоко възрастното зардалу, докато то минаваше покрай тях. На свой ред малките бяха удряни небрежно и отмествани настрани от дебелите колкото крак пипала със сила, която ги запращаше на няколко метра.
Тали и Далсимър бяха пуснати пред грамадно зардалу, приклекнало на високия до кръста парапет на вътрешния кръг на купата. Това извънземно беше истински звяр, много по-голямо от онова, което ги беше донесло. Тали видя многоцветния колан около дебелия му кръст, украсен с червени кръгчета.
Изглеждаше му познат. Той погледна по-отблизо самото зардалу. И го позна. За повечето хора масивните нощно сини торсове, кръгли глави и жестоки човки може би правеха всички зардалу да изглеждат еднакви, но възможностите на Тали да запаметява и да си спомня бяха с нечовешка точност и прецизност.
И сега онова „прахосано“ усилие там, на Миранда, за изучаване на езика щеше най-после да се оправдае.
— Мога ли да говоря? — Тали използва схемата на тракания и свирения, които беше научил от Калик. — Може да ти прозвучи странно, но аз те познавам.
Зардалуто зад Тали веднага го натисна плътно към тинестия под и заплашително изръмжа, докато по-голямото пред него се извиваше и гърчеше като кълбо питони.
— Ти говориш! — зардалуто с кралски размери се наведе напред и от цепката за уста под зловещата човка прозвучаха свирения. — Говориш на древния език на пълното покорство. Но този език трябва да се говори от роби само когато им се заповяда. Наказанието за непозволена употреба от роби е смърт.
— Аз не съм роб. Аз решавам кога да говоря.
— Това е невъзможно. Робите трябва да говорят робски език, само покорните същества имат право да говорят на него. Наказанието за други същества, които говорят на робски език е смърт. Приемаш ли пълното подчинение? Ако не приемаш, малките са готови. Те имат голям апетит.
Съществуваше логическо противоречие по въпроса за свободните същества, които сами избират да използват робски език, но Тали се въздържа от изкушението да изрази недоволство. Зардалуто пред него се пресягаше надолу с мощно пипало. Легнал в тинята до него, Далсимър издаваше нечленоразделни звуци от страх. Чизъм полифемът не можеше да разбере нищо от казаното, но можеше да види вертикалния процеп на устата и над него изкривената зловеща човка, достатъчно голяма да разкъса човек или полифем на две, да се отваря и затваря.
— Нека просто се съгласим, че аз мога да говоря и отложим въпроса за робството — каза Тали. — Главното е, че аз те познавам.
— Това е невъзможно. Позволяваш си да лъжеш? Наказанието за лъжа е смърт.
Изглежда страшно — много неща в зардалския свят изискват смъртно наказание.
— Не е невъзможно — Тали вдигна глава и отново беше натиснат в калта от малкото зардалу зад него. — Ти участва в боя на Серенити, голямата конструкция на Строителите. Всъщност, ти беше онзи, който ме сграбчи и ме разкъса на парчета.
Това спря пресягащото се пипало на няколко педи от лявата ръка на Тали.
— Участвах в боя, да. И хванах един от твоя вид. Но го убих.
— Не, ти не го уби. Това съм аз. Ти изтръгна ръцете и, спомняш ли си, първо тази, после другата — Тали вдигна напълно здравите си ръце. — След това откъсна краката ми. А после ме запокити към стената на коридора. Горната част от черепа ми се отчупи и мозъкът ми изскочи. После празния ми череп беше смачкан — сега като си мисля, разбирам, че един от твоите другари го направи, не ти.