Слизаха все по-дълбоко и по-дълбоко. Слабата синя светлина на залата изчезна. Дариа не можеше да види нищо, но чу пред себе си тракане и свирене — извънземна реч. Почувства необяснимия ужас, който създава пълната тъмнина. Напрегна зрението си, докато не почувства очите й да сълзят в тъмнината. Нищо. Дариа започна да се бори срещу здравата прегръдка на пипалата.
— Не се противете — гласът, който дойде на няколко крачки от нея, и беше познат. — Безполезно е, а тази пътека е стръмна. Ако паднете няма да останете жива.
— Д’жмерлиа! Откъде дойде? Можеш ли да виждаш?
— Малко. Подобно на зардалу, моето зрение е по-чувствително от човешкото към слабата светлина. Но мога да говоря със зардалу, което ме крепи. Вървим надолу по дълга стълба. След половин минута вие също ще можете да виждате.
Половин минута! Дариа беше чакала седмици, които й се бяха сторили по-кратки от половин минута. Зардалутата продължаваха да се движат. Те се плъзгаха така гладко, че тя почти не чувстваше движението. Но Д’жмерлиа беше прав. Долу се провидя неясна светлина, която ставаше все по-силна. Дариа можеше да вижда няколко метра пред тях широкия гръб на друго зардалу винаги когато то пресичаше светлата ивица.
Тунелът направи един последен завой в обратна посока. Влязоха в стая във формата на хоризонтална сълза, разширяваща се от мястото, където бяха влезли. Подът беше от гладко стъкло с ивици, тъмните лъчи в него се отклоняваха от входа, след това отново се събираха в далечния край и се сливаха в хоризонтална система от кръгли отвори като ириси и зеници на четири огромни очи. Пред отворите имаше дълга висока маса. Там, наведени назад и проснали светлосини крайници, седяха четири гигантски зардалута. Когато се приближиха, Дариа усети миризма на амоняк и гранясало масло.
Дариа беше сложена на пода до Д’жмерлиа. Двете зардалу, които ги бяха донесли, се обърнаха и тръгнаха назад към входа. Те бяха забележимо по-малки от масивните фигури пред масата и не бяха украсени с колан около кръста.
Най-близкото до Дариа зардалу се наведе напред. Цепнатината-уста се отвори и тя чу серия от безсмислени тракания и свирения. Когато не отговори, едно пипало се изви над масата и се спря заплашително над главата й. Дариа се наведе. Тя видя смукала с размерите на чиния, обградени от мънички нокти.
— Заповядват ви да говорите с тях като другите — каза Д’жмерлиа. — Не е ясно какво означава това. Един момент. Ще им предложа да служа като говорител и на двама ни.
Приличното на тръба тяло изпълзя напред на осем широко разкрачени крака. Започна дълга размяна на тракания и цъкания и тихи свирения. След минута заплашителните пипала се отдръпнаха от главата на Дариа.
— Обясних им ясно, че вие не можете нито да им говорите, нито да ги разбирате — каза Д’жмерлиа. — Позволих си също да представя себе си като ваш роб. Затова те намериха за съвсем естествено, че аз говоря само, след като съм говорил с вас, служейки просто като средство за предаване думите ви.
— Какво казват те, Д’жмерлиа? Защо веднага не ни убиха?
— Един момент — последва друга дълга размяна на реплики, преди Д’жмерлиа да кимне и да се обърне отново към Дариа. — Разбирам техните думи, макар да не разбирам мотивите им. Те знаят, че ние сме членове на силни раси от спиралния ръкав и са впечатлени от факта, че нашата група можа да ги победи на Серенити. Изглежда ни предлагат съюз.
— Сделка! Със зардалу? Това е смешно.
— Нека поне да чуя какво предлагат — Д’жмерлиа отново премина на неразбираем за Дариа език. След няколко секунди най-голямото зардалу произнесе дълга реч, докато Д’жмерлиа само кимаше с глава. Най-после настъпи тишина и той се обърна отново към Дариа.
— Достатъчно ясно е. Дженизий е родният свят на зардалу и четиринайсетте оцелели, след като били изгонени от Серенити, се насочили насам и се намерили отново в спиралния ръкав. Тогава започнали да се размножават, за да станат силни, както и се страхувахме, че ще направят. Но сега, поради причини, които не могат да разберат, установили, че не могат да напуснат тази планета. Видели нашето корабно ядро да пристига и отново да отлита. Те знаят, че то не се е завърнало на повърхността, докато при всички техни опити да отлетят, те били връщани обратно. Затова са сигурни, че ние знаем тайната как да дойдем и да си отидем от Дженизий, когато пожелаем.
Те казват, че ако им помогнем да напуснат Дженизий и им осигурим свободен достъп до Космоса тук и отвъд Торвил Анфракт, в замяна ще ни предложат нещо, което никога по-рано не са предлагали никому: статус на техни младши партньори. Не равни на тях, но повече от техни роби. И ако им помогнем да възстановят господството си над всички светове в тази част на спиралния ръкав, ще получим голяма власт и богатство.