— Изглежда различен. Син.
— Точно това казвам и аз. Как ви харесва идеята нещо да променя цвета си винаги, когато го погледнете?
— Това е невъзможно! Когато човек гледа един предмет, той не му въздейства. Очите приемат фотони… не излъчват.
— Известно ми е. Но Калик винаги обяснява как според квантовата теория наблюдателят въздейства върху наблюдаваната система.
— Това е различно… това става на ниво атоми и електрони.
— Може би — Луис Ненда отвърна глава от завесата, после бързо я завъртя отново към нея. — Но аз все още я виждам синя, а след това жълта. Предполагам, че ако това е невъзможно, още никой не го е казал на завесата. Ако зная как работи тази джаджа, бих определил цената й за галерията „Айкат“ в Скордато — той се наведе отново над басейна и си напълни термоса. — Ще ми се да имахме и нещо за хапване с това.
След като отпадна проблемът с водата, грижа на хората все повече и повече ставаше храната. С Калик всичко беше наред — хименоптата можеше да намали метаболизмът си и да изкара пет месеца без храна или вода. Д’жмерлиа и Атвар Х’сиал можеха да изкарат месец или повече.
— Проблемът опира до мен и теб — каза Ненда на Ханс Ребка. — Трябва да престанем да гледаме глупаво наоколо и да намерим начин да излезем оттук. Вие сте шефът. Къде ще отидем след това? Бихме могли вечно да обикаляме наоколо.
През последните четири часа, откакто беше изчезнала всякаква следа от зардалу, тази мисъл се въртеше в ума на Ханс Ребка.
— Зная какво трябва да направим — отговори той, — но не зная как — той махна с ръка да обхване цялата зала. — Ако искаме да излезе оттук, ще ни трябва план на това място. А това означава, че трябва да разберем кой го е построил. Едно е сигурно, че не са зардалу. Не прилича на сградите на повърхността.
— Аз също не зная, кой го е построил и не зная как да определим настоящето местонахождение на този обект — Д’жмерлиа беше наблюдавал тихо и слушал разговора, светложълтите му очи бяха объркани и смутени. — И освен това, имаме работа с регион с планетарни размери… милиарди кубически километри. Аз обаче мога да предложа процедура, която да ни осигури среща със същества, контролиращи и поддържащи този регион.
Ханс Ребка и Луис Ненда го погледнаха изненадани. Никой от тях не можеше да свикне с новия самоуверен Д’жмерлиа.
— Според мен ти току-що каза, че не знаеш как да ги намерим — промърмори Ненда.
— Вярно. Аз наистина не зная къде да отида. И все пак има начини, чрез които контрольорите във вътрешността на Дженизий могат да бъдат убедени да дойдат при нас. Единственото, което трябва да направим в достатъчно голям мащаб, е това.
Ло’фтианецът отиде до мястото, където два въртящи се диска като гигантски гладки подобно стъкло зъбни колела бяха поставени до система от дълги тъмни призми. Той вдигна един от триъгълните цилиндри и го пъхна в тясната междина, където се срещаха двете колела. Стените на цялата зала потрепериха. Чу се далечен пронизителен звук от свръхздрави материали притиснати със сила, надвишаваща тяхната якост на натиск. Дисковете се разтърсиха и спряха.
— Разрушение — продължи Д’жмерлиа. — Разрушение в голям размер. Голяма част от това оборудване може да е самовъзстановяващо се, но при достатъчно големи повреди е необходим външен сервиз. Трябва да има сигнализационни системи и ремонтни механизми. Стойте настрана — той се премести, застана до потока течна светлина и бутна една поддържаща плоча пред него. Полетяха искри. Потокът изскърца и светлината се разплиска като разтопено злато. Дузина машини из залата започнаха да пушат и да светят яркочервено. — Много добре — Д’жмерлиа се обърна към другите. — Предлагам вие също да помагате… или най-малкото да не ми пречите.
Луис Ненда вече се беше присъединил и помагаше с хъс и компетентност, които говореха за богат опит в големи разрушения. Той намери един лост от закален метал, отиде до една стена и започна да чупи прозрачни тръби, пълни със светеща течност. На всички страни рукнаха потоци. Всичко, до което се докосваше течността, започваше да пуши и да се разпада. На противната страна Д’жмерлиа беше пъхнал още лостове в работещите машини. Калик и Атвар Х’сиал действаха заедно в центъра на подземието, събаряйки структурни подпори. Те бяха намерили една наклонена неподпряна рампа и я повдигнаха. Тя падна и задействайки ефекта на доминото, събори цяла редица греди.
Ханс Ребка стоеше настрани и следеше за неизвестни опасности. Той се възхищаваше на проявяваната от малката група енергия. Приборите във вътрешността на Дженизий сигурно бяха проектирани за нормално износване, но не и за умишлен саботаж. При тях бяха използвани прецизно балансирани големи сили. И когато този баланс беше нарушен…