— Моите създатели нямат име. Те ме направиха, както са направили и света. Моите задължения бяха да формирам този свят според техните нужди и след това да го запазя до завръщането им. След тяхното заминаване аз се справях чудесно — главата отново се обърна. — Но сега счупеното тук…
— … е малко — каза Ребка. Мисли позитивно! — То може да се поправи. Може би ние можем да ви помогнем да го поправите. Но преди да се захванем за работа, се нуждаем от храна.
— Органични материали.
— Специални органични материали. Храна.
— В този свят няма органични материали. Може би на повърхността…
— Чудесно. Можеш ли да го уредиш?
— Не зная. Последвайте ме.
Сребърното тяло се обърна и започна да се плъзга по пода на помещението.
— Какво мислите? — каза тихо Ненда на Ханс Ребка, докато бързаха да не изостават от конструкцията. — Бъдещ дом на Строителите тук? Глупости.
— Зная. Дариа Ланг казва, че Строителите живеят в открития Космос или на газови гиганти. Това място не е нито едното, нито другото. Но вярвам едно нещо — Надзирателя на света или както иска да се нарича той, е прекарал в робство милиони години да държи това място в готовност. Той следователно вярва, че Строителите ще се върнат… точно както Чакащия е сигурен, че Куейк и Глистър са местата, където Строителите отново ще се появят, а Посредника, че това ще е Серенити. Аз мисля, че всички те са откачили, както би станало с всеки на тяхно място и никой от тях не знае какво точно искат Строителите — той замълча. — Ох-хо! Очаква ли се да опитаме това?
Конструкцията беше достигнала до един от широките канали с течаща златиста светлина. Без да каже дума, Надзирателя на света пристъпи напред и седна в средата на потока. Чу се нисък, жужащ звук и конструкцията префуча със свистене и се изгуби от поглед по извития тунел.
— Побързайте! — извика Ребка. — Ще го изгубим.
Но той последен тръгна. Калик и Д’жмерлиа вече бяха скочили, следвани непосредствено от Атвар Х’сиал и Ненда.
Ханс Ребка се хвърли напред и падна върху мека златиста повърхност. За момент той си помисли, че ще се плъзне по нея и ще падне от другата страна, но после тялото му се спря и той беше издърпан напред.
Не беше движение без ускорение. Ребка почувства големи сили да го подемат все по-бързо и по-бързо, докато за един миг покрай него минаха всички зали. Километри прави коридори се появиха и профучаха, преди той да може да си помръдне пръста. После пътят се изви нагоре, центрофужните сили изцедиха кръвта от мозъка му и той се почувства замаян. Цялото му тяло беше разпънато от силна гравитация. Ако беше отхвърлен от движещата се лента или ако се спреше от някой твърд предмет…
Лентата изчезна. Ханс Ребка неочаквано се оказа в състояние на свободно падане в тъмнина. Той се стъписа и падна много метри, докато подвластно на скоростта поле като вана от топла меласа го хвана и забави.
Ребка се приземи леко на четири крака в зала, от която всичко, което бе видял досега на Дженизий, изглеждаше миниатюрно. Светещият покрив беше на километри високо, стените на час път. Блестящото сребристо грахово зърно по средата до центъра на тази пещера вероятно беше Надзирателя на света. Между Ребка и конструкцията на Строителите имаше разпръснати четири движещи се точки, не по-големи от мухи.
Той се изправи и забърза към тях, давайки си сметка, че откакто бяха влезли в Торвил Анфракт, нищо не беше протекло според плана. Джулиан Грейвс се беше променил от лидер и организатор в пасивен наблюдател. Корабното ядро беше принудено да се приземи, когато не беше планирано никакво приземяване. Д’жмерлиа, сякаш да балансира промяната на Джулиан Грейвс, от изпълнител неочаквано беше се превърнал в лидер.
На Анфракт дори природните сили бяха различни. В регион с отрязъци от пространство-време, грануларен континуум и макроскопични квантови ефекти кой беше в състояние да каже какво още може да се случи? Само дано групата там на „Иърбъс“ е достатъчно разумна да седи и да чака, вместо да се впусне през кръговите сингулярности в лошо планирана спасителна мисия.
Добре че Атвар Х’сиал и Луис Ненда бяха все още предсказуеми. Те оглеждаха тихо и хладнокръвно новата обстановка, докато Ребка се приближаваше към тях. От позите им личеше, че провеждат задълбочен феромонен разговор.
— Можем ли да се съгласим, преди да проведем друга среща с конструкцията? Освен ако вече не е много късно — Ребка посочи с глава мястото, където Д’жмерлиа и Калик вече се присъединяваха към Надзирателя на света. — Онези двамата са свикнали да бъдат ваши роби. Не можете ли да ги контролирате поне за малко, докато намерим изход оттук?