— Не искам! — изръмжа Ненда. Ако си придаваше израз на разочарование, правеше го като превъзходен актьор. — Тъкмо говорехме за това с Ат. Ние решихме, че цялата вина е ваша и на Грейвс. Вие имахте двама чудесни подчинени и напълнихте главите им с разни глупости за свобода, права, привилегии и неща от този род, с които никой от тях не искаше да има нищо общо, преди вие да им ги бяхте втълпили. И вижте какво стана! Съсипани са. Калик не е толкова зле, но Ат казва, че с Д’жмерлиа не може повече дори да говори. Той се разпорежда на това място така, сякаш е негово. Погледнете го! Искате ли да позная какво си говорят двамата?
Ло’фтианецът се беше навел до конструкцията на Строителите. Калик неочаквано се обърна и дотича да се присъедини към Ребка и другите двама.
— Господарю Ненда! — хименоптата спря пред карелианеца. — Мисля, че ще бъде добре, ако вие и Атвар Х’сиал дойдете бързо. Д’жмерлиа преговаря с Надзирателя на света. И разговорът не ми направи впечатление на напълно нормален.
— Виждате ли! — каза Луис Ненда. — Да вървим. Погледът му беше изпълнен с равни части решимост, обвинение и вълнение.
— Това наистина е много просто — каза Д’жмерлиа. Той бързо се движеше напред да посрещне другите, изпреварвайки Надзирателя на света. — Зардалу имат достъп до цялата повърхност на Дженизий, по суша и по вода, както са имали още от времето, когато най-напред са се развили като земни цефалоподи и след това като интелигентни същества. Но на тях им е отказан достъп до вътрешността. Знаете ли, че Надзирателя на света не е знаел за тяхното разпространение в спиралния ръкав и последващото им почти пълно изтребление, докато не му казах? Ние можем да бъдем върнати от Надзирателя на света на повърхността на място по наш избор. Но е ясно, че рискът да умрем или бъдем заробени от зардалу, е голям. Това обаче не е единствената ни възможност. Съществува терминал на транспортната система на Строителите. Тук, във вътрешността на планетата! Със светлинен поток можем да бъдем пренесени там за един час. За по-малко от един ден, казва Надзирателя на света, можем да бъдем на всяка избрана от нас точка на територията на Съюза, на Сикропеанската федерация или на Зардалската общност — той сниши малко гласа си, макар шансът някой, на повече от няколко крачки да може да го чуе, да беше минимален. — Препоръчвам ви да се възползваме от тази възможност сега, преди Надзирателя на света да е размислил. Открих в неговите мисловни процеси силно доказателство за ирационалност, да не кажа безумие. След нашата разрушителна работа в залата, той иска да се отърве от нас. Ние сигурно ще бъде изпратени някъде, независимо дали искаме да отидем или не… на повърхността или другаде чрез транспортната система на Строителите, но далеч оттук. Така че нека да летим безопасно, докато все още можем.
Изкушението обхвана Ханс Ребка, но само за част от секундата. Едно връщане сега означаваше да оставят Дариа и другите да чакат на „Иърбъс“, без да знаят какво им се е случило — може би подтиквайки ги към самоубийствен опит за спасяване. Той, най-малкото, не можеше да избяга.
— Няма да насилвам никого да се излага на повече опасности. Ако останалите от вас искат да напуснат това място с транспортната система на Строителите, вървете. Аз не мога. Връщам се на повърхността на Дженизий. Там ще търся някакъв шанс.
Другите не казаха нищо, но дори преди Ребка да заговори, между Луис Ненда и Атвар Х’сиал започна феромонен диалог.
— Бихме могли да се върнем у дома за по-малко от един ден и да се спасим от зардалу.
— Да. Това би било чудесно. Но помислете, Луис Ненда, как бихме се чувствали, ако решим да се върнем в спиралния ръкав. Ние няма да бъдем в по-добро положение, отколкото при пристигането ни на Миранда: без пари, без роби и без кораб. Докато ако останем тук и можем по някакъв начин да придобием част от тези неща… всяко едно от тях ще ни направи богати. Надзирателя на света може да не е с всичкия си, но той прави чудесни устройства.
— Хей, зная това, Ат. Не съм сляп — Луис Ненда забеляза, че Д’жмерлиа се беше преместил по-близо и внимателно слушаше разговора. Ло’фтианецът се оправяше по-бързо с феромонната комуникация, отколкото Ненда предаваше разговора на хората с приставката си. Д’жмерлиа можеше да хваща всеки нюанс. Това не можеше да се избегне и във всеки случай не беше важно. Предаността и подчинението на Д’жмерлиа на неговата сикропеанска господарка бяха пълни, така че нищо нямаше да бъде споделено с Ребка и другите. — Тук има някакъв страхотен материал — продължи Ненда. — Това прави плячката на Глистър да изглежда като берсиански боклук. Аз съм съгласен, че може да мине много време преди да се сдобием с нещо, но още не трябва да се отказваме. Това означава, че трябва да се държим за Ребка.