— Съгласна съм — феромоните от Атвар Х’сиал носеха нюанс на подозрение. — Ала аз отново улавям в думите ви скрита емоционална тенденция. На мен ми е необходимо доказателство, че вие оставате движен от най-дълбоки и най-почтени търговски мотиви, а не поради някакъв перверзен животински интерес от жената Дариа Ланг.
— Престани, Ат! — Луис Ненда се скара на сикропеанската си партньорка. — След всичко, през което преминахме двамата заедно, ти би трябвало вече да знаеш какво представлявам.
— Аз наистина зная, и то много добре. Това е причината за моята тревога.
— Махай се оттук — Ненда се обърна към Ханс Ребка. — Двамата с Ат разменихме мисли по въпроса. Смятаме, че ще бъде погрешно да се спасяваме с бягство и да оставим Джулиан Грейвс, Тали, Далсимър и… който и да било друг — той погледна Атвар Х’сиал — да се чуди къде, по дяволите, сме отишли. Затова решихме да останем с вас и да си опитаме късмета на повърхността на Анфракт.
— Чудесно. Необходима ми е всяка помощ, която мога да получа. В такъв случай, остават само Калик и Д’жмерлиа — Ребка погледна хименоптата и ло’фтианеца. — Вие двамата на какво мнение сте?
Те го гледаха, сякаш е луд.
— Естествено ние ще отидем с Атвар Х’сиал и господаря Ненда — каза Калик с тон на човек, който се обръща към малко и доста изостанало в умственото си развитие дете. — Имало ли е въобще някога съмнение в това?
— Тогава всички, ние — каза Д’жмерлиа — тръгваме напред… и нагоре. В дадения случай, в буквалния смисъл на думата. Аз ще попитам Надзирателя на света как и кога можем да се върнем на повърхността на Дженизий.
— И колкото се може по-близо до корабното ядро — даде Ребка.
— И колкото е възможно по-далеч от зардалу — добави Луис Ненда. — И не забравяй това, Д’жмерлиа. Ние с Ребка много огладняхме. Но искаме ние да ядем, а не да бъдем изядени.
Глава 17
Д’жмерлиа беше убеден, че е мъртъв. Отново.
Той искаше да е мъртъв. По-мъртъв от предишния път.
Тогава беше просто достатъчно глупав да се гмурне в средата на аморфна сингулярност, в която може би никое разбиращо същество, органично или неорганично, не би могло да оцелее.
Това предизвика физическо разчленяване: тялото на човек се разтяга по дължина и в същото време изпитва натиск от всички страни, докато се изтегли в нишка от субядрени частици и накрая във взрив от неутрони и радиационен лъч. Много преди това, естествено, човек е мъртъв и нищо не усеща. Това е неприятен край, разбира се, но добре изучен и добре разбран.
Онова, което ставаше сега, беше много по-лошо: умствено разчленяване. Мозъкът му беше измъкнат, фино разчленен парче по парче, докато в същото време той беше в съзнание и страдаше. И тогава, в този раздробен мозък, всякаква мисловна способност беше изчезнала от него, насочена към някакви непонятни, далечни задачи. Остана само безполезна обвивка, лишена от цел — нелогична и несигурна.
И сега тази бедна, разбита останка от неговия мозък беше подложен на разпит.
— Разкажи ми за човека, когото наричате Джулиан Грейвс… за хименоптата, известна като Калик… за сикропеанката Атвар Х’сиал — въпросите задаваше конструкцията на Строителите, Пазителя на света. Д’жмерлиа познаваше своя инквизитор, но това не му помогна. Умът му беше лишен от собствена свободна роля, трябваше да отговаря.
— Разкажи ми всичко — продължи разпитващият — за всички членове на твоята група. Аз мога да видя сегашните им действия, но преди да взема решение, трябва да зная миналото. Разказвай.
И Д’жмерлиа заразказва. Разказа всичко. Такъв, какъвто беше станал, той не можеше да се съпротивлява нито да лъже.
Но това не беше едностранен процес, защото, както той каза, във вакуума на несигурността, който беше сега неговият ум, постъпваха отражения от информацията от самия Пазител на света. Д’жмерлиа не можеше да анализира или разбере полученото. Можеше само да го запомни.
Колко сме ние? Това аз не мога да кажа, макар че мисля над въпроса от времето на първото ми самосъзнание. Мислих един милион години. А после, преди повече от три милиона години изпратих мои сонди да търсят — далеч, из целия спирален ръкав и отвъд него. Голямото търсене. Първо търсих да установя контакт, след това да науча за моите братя и сестри.