Не успях. Научих, че сигурно сме стотици и може би хиляди. Но различното местоположение правеше пълното проучване трудно и малцина от нас можеха лесно да бъдат намерени. Някои лежаха в недрата на звезди, защитени от силово поле. Други, заровени в планети, очакваха някакъв неизвестен сигнал, преди да се покажат. Неколцина са се преместили толкова далеч от спиралния ръкав и от самата галактика, че е изгубен всякакъв контакт. Мнозинството недостъпни живеят като мен в дислокации на самото пространство-време. Може би има други, на места на които дори не ми е дошло наум да търся.
Не зная защо не завърших Голямото търсене. Изоставих го. Не защото всички местоположения на конструкциите не можеха в края на краищата да бъдат намерени с мащабно търсене, а по-скоро защото самото търсене беше безсмислено. Разбрах, че самовъзложената ми задача никога няма да се увенчае с успех.
Мислех, че ще намеря подобни умове, общност от създания, обединени около единна задача, братя и сестри, отдадени на преследване на една и съща цел — обслужване на нашите създатели. Но онова, което намерих, беше по-лошо от липса на единна цел — беше умопомрачение.
Това са същества, които имат същия произход и вътрешна структура и дори външна форма като мен. Комуникацията между нас би трябвало да бъде лесна. Вместо това аз намерих, че е невъзможна. Някои имаха халюцинации, бяха така затворени в собствения си свят от заблуди, че не реагираха на нищо, независимо от стимулите. Много бяха болезнено съсредоточени, обхванати от погрешен възглед за тяхната собствена роля и ролите на другите конструкции.
Накрая, с нежелание бях принуден да направя едно ужасно заключение. Разбрах, че аз, и само аз от всички конструкции, съм останал нормален. Аз единствен разбирах истинската програма на моите създатели — съществата известни като Строителите. Аз единствен носех това бреме да съхраня и опазя истинския дом за тяхното връщане и евентуално ползване.
Или по-скоро аз и един съюзник ще изпълним това задължение. Защото по най-странна ирония на съдбата аз намерих конструкция, която разбира характера на нашите истински задължения — и тази конструкция е физически най-близка до мен, скрита в същата система от сингулярности. Това същество. Надзирателя на света, охранява и подготвя вътрешността на Истинския дом точно както аз пазя външността.
Когато Голямото търсене беше изоставено, разбрах, че Надзирателя на света и аз ще бъдем задължени сами да изпълним цялата програма. Няма да имаме помощ от никой от нашите събратя.
И така, преди два милиона години — ние започнахме.
Двустранният поток продължи, неподлежащ на контрол от Д’жмерлиа, докато умът му нямаше повече информация, която може да предложи, нито сила повече да приема. В края на този процес настъпиха няколко мига на спокойствие.
И тогава дойде времето на последната мъка и смущение.
Болката по време на разчленяването на мозъка на Д’жмерлиа беше му се струвала непоносима. Но когато започна ужасния процес на умствено обединяване и отново изгуби съзнание той разбра, че предишната болка не е била нищо.
Глава 18
В малка, охранявана стая, далеч под некартографираната повърхност на Дженизий, заобиколена от врагове, всеки един от който достатъчно бърз да я хване, ако понечи да избяга, и достатъчно силен да я разкъса с най-малкия си чифт пипала, Дариа Ланг седеше с кръстосани крака на мекия, хлъзгав под и правеше инвентаризация на наличните сили.
Номер 1: Един чизъм полифем, прекалено изплашен, за да може да върши друго, освен да лежи на земята, да стене и да обещава пълно подчинение на зардалу, ако му запазят живота. Студен като камък и зелен като краставица, Далсимър беше жалка картина. В това състояние и цвят той не би могъл да направи нещо, което изисква и най-малко смелост. И ставаше по-зле. Голямото му око беше затворено, спираловидно тяло се навиваше все по-плътно и по-плътно.
Заключение: Не чакай помощ от Далсимър.
Номер 2: Един хуманоид — Е. К. Тали. Абсолютно безстрашен, но и абсолютно логичен. Тъй като най-логичното нещо в тази ситуация беше да се предадат на зардалу, ползата от Тали беше съмнителна. Единствените неща, на които можеше да разчита в негово лице, бяха способността му да говори със зардалу и фактът, че поради някаква причина няколко от тях се отнасяха към него с определено уважение. Но докато не се стигне до разговори със зардалу, от Тали не можеше да се очаква никаква помощ.