Номер 3: Един ло’фтианец. Дариа познаваше Д’жмерлиа от дълго време, достатъчно дълго, за да може да предсказва неговите реакции — само че тук, на Дженизий, поведението му съвсем се беше променило. Изоставяйки своята скромна и сервилна роля, той стана хладен и настоятелен. Не можеше да се каже как би реагирал на някое ново искане. В момента беше станал инертен — крака и очи, прибрани плътно до приличното на тръба тяло. От Д’жмерлиа също не можеше да очаква помощ.
Имаше ли някой друг? Е, трябваше да добави и себе си.
Номер 4: Дариа Ланг. Бивш (колко отдавна и колко далеч!) професор-изследовател на Сентинел Гейт. Специалист по конструкции на Строителите. Без опит в лидерството, боевете и хитростите.
Нещо друго да добави за себе си?
Да. Трябваше да го признае. Беше изплашена. Не искаше да е тук. Искаше да бъде спасена, но вероятността Ханс Ребка или някой друг да се втурне с всички сили от запад, за да й върне свободата, беше много малка, за да може да се изчисли. Ако нещо трябваше да се направи, Дариа и нейните трима другари трябваше сами да го свършат.
И то бързо, защото не след много, зардалските главатари щяха да се върнат да чуят отговора на тяхното предложение.
Тя се изправи на крака и се разходи из стаята. Стените бяха гладки като стъкло, непроницаеми. Такъв беше и куполообразният таван. Единственият изход се пазеше от две зардалута — не най-големите и най-старшите, но повече от достатъчни да се справят с нея и цялата й група. Всяко от тях можеше да държи четирите пленника и да му останат достатъчно свободни пипала. Те бяха будни и с огромните си сини очи следяха всяко нейно движение.
Какво право имаха да я държат пленница и да се отнасят така с нея? Дариа почувства първите признаци на гняв. И го насърчи. Остави го да нарасне, подхрани го с чувството си за безсилие и съзнанието, че не знае къде се намира или колко й остава, преди да й бъде наложено робство или смърт. Ханс Ребка проповядваше: „Ядосай се. Гневът прогонва страха. Ако човек е достатъчно ядосан, той не може да се страхува. И когато всички правила на играта казват, че вече си загубил, направи нещо — каквото и да е, което може да промени правилата.“
Тя отиде до мястото, където Е. К. Тали седеше, подпрян на стената.
— Вие можете да говорите със зардалу, нали?
— Мога. Но може би не така добре както Д’жмерлиа.
— Предпочитам да разговарям чрез вас. Искам сега да дойдете с мен и да обясните нещо на онези две страшилища. Трябва да им кажем, че Далсимър умира.
— Умира ли? — Тали погледна плътно навитото на колело притихнало тяло на чизъм полифема. — Аз мислех, че просто се е изплашил.
— Така сте помислили, защото във вашите бази данни няма нищо за чизъм полифеми — не беше време да учи Е. К. Тали на измама и лъжа. — Погледнете цвета му, толкова тъмен и еднообразен. Ако в най-скоро време не получи твърда радиация, ще умре. А ако умре, това ще обърка всякакви делови отношения, които имаме със зардалу. Можете ли да им го обясните?
— Разбира се.
— И докато правите това, постарайте се да разберете къде сме, колко дълбоко под повърхността, откъде можем да излезем, такъв вид неща.
— Професор Ланг, ще направя както искате. Но не вярвам да ми дадат такива данни.
— Все пак го направете.
Хуманоидът отиде до двете пазещи ги зардалу. Дариа го последва. Тали им поговори две минути, сочейки към Далсимър, а след това към Дариа. После едно от зардалутата се изправи на пипалата си и бързо излезе от стаята.
Тали се обърна към Дариа.
— По-надолу във вътрешността има достатъчно мощни източници на радиация, които да могат да осигурят на Далсимър степен на облъчване, от каквато има нужда. Те не искат Далсимър да умре, тъй като той вече е обещал, че е съгласен да стане роб и помощник на зардалу. Но е необходимо одобрение от по-горе, преди да бъде облъчен.
По-дълбоко. За тях тази посока беше погрешна.
— Попита ли ги къде се намираме?
— Опитах се. Безуспешно. С тези зардалу трудно се говори, защото се страхуват.
— От нас? — Дариа почувства за момент надежда.
— Съвсем не. Те знаят, че ни превъзхождат по бързина и сила. Стражите тук се страхуват от гнева на старейшината. Ако допуснат грешка и не изпълнят правилно задълженията си, ще бъдат наказани…
— Няма нужда да ми казвате. Със смърт.
— Точно така — Тали гледаше озадачен Дариа. — Професор Ланг, мога ли да говоря? Защо искахте да попитам зардалу за начините за излизане оттук, когато такива въпроси сигурно ще събудят подозрения за вашите намерения?