Дариа въздъхна. Там, на Миранда, хуманоидът може да бъде смятан за голямо постижение на науката, но Миранда не беше свят, където царят боеве и кръвопролития.
— Е. К. Тали, ако не намерим начин да излезем оттук, пред нас има само две възможности: да направим сделка със зардалу, с която всички хора и всяка друга раса в спиралния ръкав ще бъдат обречени на гнет, или да не направим сделка и да бъдем разкъсани на парчета и да послужим за храна на малките зардалу. Сега ясно ли е?
— Разбира се. Обаче… — Тали изглежда беше готов да каже още нещо, но беше прекъснат от завръщането на зардалуто — пратеник. Другото отиде да вдигне Далсимър, събуди Д’жмерлиа с върха на едно пипало и посочи с жест на Дариа и Тали да излязат от помещението. Те се спуснаха по широка стълба и тръгнаха надолу по друга рампа, обградени през цялото време от зардалу. След няколко минути ходене през объркващи завои и минаване през други четири тъмни тунела те влязоха в дълго ниско помещение, пълно с оборудване.
Без да изпускат Далсимър, зардалу се обърнаха и затракаха и засвириха с Тали.
— То желае да знае дозата — каза хуманоидът. — Предполага, че искате Далсимър да влезе в това — той посочи масивен блок, близо до една стена.
Дариа отиде до него и го разгледа. Беше някакъв реактор, трябваше да е. Дебелината на екранировката подсказваше, че за хора или за повечето нормални организми неговата радиация би била смъртоносна. Но Далсимър съвсем не беше нормален. Какво ниво можеше да издържи или дори желае? Тя знаеше какво иска той — доза, достатъчно голяма да го изпълни с енергия и увереност, и същото безстрашно бабаитство, което беше показал, когато летеше с „Иърбъс“ по средата на Торвил Анфракт. Тогава с неговата активна помощ четиримата може би щяха да се справят с едно зардалу — не с две, с едно, и то при грижлива подготовка. Първата стъпка беше намиране на точната доза, но Дариа трябваше да я налучка.
Отстрани на реактора имаше врата, достатъчно голяма човек или чизъм полифем да се промуши през нея. Дариа я открехна. Тъй като зардалу не реагира, тя я отвори широко.
Беше някаква буферна зона с втора затворена врата в далечния край. Място, предназначено за извършване на дезактивация, след като техникът по поддържане, вероятно с подходящо защитно облекло, завършил работата си, излезе от вътрешността.
Тя кимна към зардалу.
— Пуснете го вътре.
Мястото беше толкова малко, че плътно навит като корабно въже Далсимър едва можа да се вмести. Дариа затвори вратата подир инертния чизъм полифем и изпита вина. Ако правилно разбираше механизъма за аварийна защита, той ще позволи външната врата да бъде отворена само когато вътрешната врата е затворена. Но вътрешната врата може да бъде държана отворена отвън. Това означаваше, че докато Дариа не затвори вътрешната врата, Далсимър дори и да иска, няма да може да излезе.
Тя мислено стисна палци и отиде до контролното табло за вътрешната врата. Сега Далсимър беше изложен на радиационния поток, който идва от вътрешността на реактора. И тъй като Дариа не знаеше нищо за конструкцията на реактора, тя нямаше представа колко голям може да е той.
Колко дълго можеше да го остави вътре? Няколко минути може би са достатъчни да го убият. Твърде много ще бъде по-лошо, отколкото прекалено малко. Зардалу стояха и наблюдаваха. Те сигурно смятаха, че тя знае какво върши. Дариа се измъчваше от тревога и чувство за вина.
— Мога ли да говоря? — Е. К. Тали я прекъсна във възможно най-лошия момент. Д’жмерлиа стоеше до него, отново напълно разсънен.
— Не. Замълчи, Е. К. Заета съм.
— Моите уважения, професор Ланг — каза Д’жмерлиа, — но според мен ще ви бъде от полза да чуете какво мисли.
— Аз все още се чудя — продължи Тали, без да изчака реакцията на Дариа. Тя изгледа и двамата. — Защо поискахте да попитам зардалу за пътищата за излизане оттук.
Дариа се обърна към него.
— Според вас защо? На вас двамата толкова ли ви харесва тук, та искате да останете вечно? И ще останете, да го знаете, ако не направите друго, освен да стоите и да бездействате.
Дариа знаеше, че Тали не заслужаваше такова отношение, но тя беше в състояние да се ядоса на всекиго. Той кимна спокойно.
— Разбирам желанието ви бързо да излезете. Но това не се отнася до моя въпрос. Вашето искане все още ме озадачава, тъй като ние знаем откъде бяхме взети, когато дойдохме тук. Аз имам цялата тази информация записана в моята памет. И с това ние вече знаем как да отидем на повърхността, без да питаме някого.