Дариа изживя няколко мига на изключителна надежда, преди логиката да вземе превес.
— Това няма да помогне, Е. К. Аз вярвам, че вие сте запомнили точно пътя, по който дойдохме, и вероятно можете да ни преведете обратно по него. Но първата част от пътуването беше под водата… Видях ви да влизате преди мен. И морето в цялата онази област гъмжи от зардалу. Дори да изминем пътя дотам, ще бъдем хванати във водата, преди да достигнем сушата.
— Вярно. Но мога ли да говоря? Аз зная, че бягството по вода е неосъществимо и не предлагам такова нещо.
— Тогава какво, по дяволите, предлагате? — пропадането дори на най-малката надежда раздразни Дариа повече от всякога. — Да пробием тунел през твърдата скала? Да прокопаем път навън със зъби и нокти?
— Бих предложил да продължим надолу, докато стигнем до първата система от въздухоподаващи помпи. И тогава да тръгнем по въздушния поток, директно до повърхността.
Въздухоподаващи помпи. Дариа беше по-ядосана откогато и да било на себе си. Още в първата зала, в която я въведе зардалу, беше усетила лекия полъх свеж въздух, беше чула пухтящия ритъм на помпите. Сигурно имаше стотици въздухопроводи, разпръснати из целия лабиринт от зали. Логиката подсказваше, че те трябва да излизат на повърхността на Дженизий.
— Тали, никога няма да кажа отново нещо лошо за хуманоидите. Вие можете да мислите по-добре от мен. Доведете онова зардалу там, моля ви… По-голямото. Колкото се може по-бързо.
Той забърза нататък, а Дариа погледна затворената врата на реактора, докато Тали свиреше на техния похитител. Заета с Тали и Д’жмерлиа, тя беше забравила за Далсимър. Той можеше вече да е изпечен и мъртъв. Успокои я неочаквано силно думкане отвътре. Дум! Дум! Дум! Тя задържа външната затворена, докато по-голямото зардалу се приближи.
— Кажете му, Е. К. — рече тя. — Кажете му да отиде веднага и да доведе старейшината, онова зардалу, с което говорих по-рано. Кажете му, че съм готова напълно да сътруднича при предложените ни условия, но няма да преговарям с никой друг. А вие двамата… пригответе се бързо да се махнем от тук.
Блъскането по вратата на редактора ставаше все по-силно и по-силно заедно с приглушено скимтене. Дариа протакаше заключителната част и нетърпеливо чакаше, докато зардалу се колебаеше, сякаш не можеше да се съгласи с това, което Тали му обясняваше. Най-после то се насочи към изхода, спря се на прага за една последна размяна на свирения с пазача, който щеше да остане. Зардалуто се премести по-близо и провеси застрашително три кафяви пипала над Дариа, Д’жмерлиа и Е. К. Тали.
Дариа изчака още трийсет безкрайни секунди, докато другото зардалу се отдалечи достатъчно. После си пое дълбоко дъх и отключи външната врата. Беше готова да я отвори, надявайки се, че щастието е на нейна страна и чизъм полифемът е получил точната доза радиация…
— Излизай, Далсимър!
Не успя обаче да отвори вратата. Дръжката беше изтръгната от ръцете й, вратата избита и блъсната в стената на реактора.
Далсимър изскочи отвътре. По-точно изскочи нещо.
Беше влязла краставично зелена, мълчалива намусена маса, сега се появи почти триметрова тулумба с цвят на зелена ябълка, крещяща с всичка сила с единствения си бял дроб.
Останалото при тях зардалу беше точно на пътя му. Далсимър го събори на пода, без дори да промени посоката си.
— Далсимър! — извика Дариа. — Насам. Следвай ни… Трябва да достигнем до въздухоподаващите помпи. Далсимър, чуваш ли ме?
— Уууу-ооо-еее! — изрева Далсимър. Той се мяташе енергично из залата, удряше се от стена в стена, движен може би от гърчовете на спиралната си опашка.
— Тичайте нататък! — Дариа посочи на Е. К. Тали и Д’жмерлиа изхода на стаята и хукна след тях, без да сваля очи от Далсимър. Зашеметено, но не и обезсилено, зардалуто се беше изправило на задните си крака и размахваше застрашително пипала. Когато полифемът мина покрай него, то се пресегна, но не можа да го хване. Той отскочи до реактора, спря до вратата за секунда, сякаш изкушен да влезе отново вътре, после скочи към тавана. Във въздуха се обърна надолу с главата и продължи да се носи под различен ъгъл.
— Далсимър! — извика отново Дариа. Тя се бавеше и зардалуто беше тръгнало към нея. Дариа не можеше повече да чака. — Отивай към въздухоподаващите помпи.
— Към засмукващия отвор — извика неочаквано Д’жмерлиа до Дариа. — Бързо. Малко по-нататък по този канал.
Докато Д’жмерлиа говореше, Далсимър изсвистя покрай тях като стрела надолу по коридора. Дариа въздъхна облекчено и хукна в същата посока. Тя стигна до големите дюзи на помпите — и тогава разбра, че Далсимър беше прелетял покрай тях. Той беше изчезнал в друг по-широк въздушен канал, далеч в коридора. Дариа чу кикотът му да затихва в далечината. А след това изобщо нищо не се чу.