— Не говоря за това. Имам нужда от нещо различно — Ребка направи знак на Луис Ненда да го следва и не каза нищо повече, преди да излязат от стаята и да отидат далеч навътре в коридора. Накрая той спря и се обърна. — Искам да ми бъдете преводач.
— Дойдохме чак тук да ми кажете това? Съжалявам. Аз не мога да говоря на сребърните лъжици по-добре от вас.
— Нямам предвид Надзирателя на света. Искам да бъдете преводач на Атвар Х’сиал.
— Тогава използвайте Д’жмерлиа, не мен. Дори с моята приставка той говори сикропеански по-добре от мен.
— Зная. Но не искам Д’жмерлиа да ми бъде преводач. Не искам да го използвам за нищо. Вие го видяхте. Той беше главната ни връзка с конструкцията, но не ви ли се струва, че се държеше странно?
— „Странно“ не е точната дума за това. Чухте ли Калик, когато се появи за първи път и се присъедини към нас? Тя каза, че според нея зардалу са промили мозъка на Д’жмерлиа. Това ли имате предвид?
— Нещо подобно — Ребка не го виждаше като промиване на мозъка от зардалу, но му беше трудно да даде обяснение. Единственото, което знаеше, беше чувството му, че има нещо погрешно, но му беше невъзможно да обясни на някого, който лично не го е почувствал. — Искам да зная какво мисли Атвар Х’сиал за Д’жмерлиа. Той е бил неин роб и преводач дълги години. Не зная дали някой може да лъже като използва феромонна реч, но бих желал да зная дали Д’жмерлиа е казал нещо на Атвар Х’сиал, което да й е прозвучало странно, по-различно от друг път.
— Със сикропеанска феромонна реч може да се лъже, но само ако се владее наистина перфектно. Знаете ли какво казва Декантил Мурмесонс за сикропеанците?
„Единственото, което има значение за сикропеанците, е честност, искреност и почтеност. След като един сикропеанец се научи да ги симулира, той е готов да заеме мястото си в обществото на Федерацията.“
Положително може да се лъже на сикропеански. Бих искал да владея достатъчно добре говоримия език, за да го направя.
— Сигурен съм, че ако някой може да разтълкува промяната у Д’жмерлиа, това е Атвар Х’сиал. Ето, за това искам да я помоля.
— Почакайте. Ще я доведа — Ненда тръгна към другата зала, но добави през рамо: — Мисля обаче, че зная какво ще ви каже тя. Ще ви каже, че не може да говори повече разумно с Д’жмерлиа. Но трябва да го чуете лично. Чакайте тук.
Когато масивната сикропеанка пристигна, Ненда зададе въпроса на Ребка. Тя кимна към него.
— Вярно е, капитане — преведе Ненда, — но е нещо по-деликатно. Аз мога да говоря на Д’жмерлиа и в отговор той говори с мен и за мен. Той казва истината… най-малкото аз не мога да установя, че лъже. И все пак имам чувство за непълнота, сякаш пред мен стои не Д’жмерлиа, а някакво непознато изображение, което се е научило да подражава всяко действие на истинския Д’жмерлиа. Но аз зная също, че това сигурно е невярно. Моята ехолокация може да бъде излъгана, но моето обоняние никога. Това наистина е автентичният Д’жмерлиа.
— Попитайте Атвар Х’сиал защо тя не е споделила мислите си преди това с вас или с мен — каза Ребка.
Бялата сляпа глава кимна отново. Когато въпросът беше предаден, защитните външни крила се повдигнаха и отново се спуснаха.
— Кажете какви мисли? — преведе Ненда. — Атвар Х’сиал казва, че тя не обича да подхранва тревоги в други на база на такива неясни и субективни съмнения.
Това чувство беше познато на Ребка.
— Кажете й, че разбирам нейното затруднение. И й кажете също, че искам да помоля Атвар Х’сиал за по-нататъшно сътрудничество.
— Слушам — отворените жълти рогца се фокусираха върху устата на Ребка. Той имаше впечатление, не за първи път, че сикропеанката разбира повече от човешка реч, отколкото признава. Фактът, че вижда посредством ехолокация, не изключваше възможността също да интерпретира някои едноизмерни звукови структури, използвани от човешките гласни струни.
— Когато се върне Надзирателя на света не искам комуникацията да се извършва посредством Д’жмерлиа, както беше последния път. Попитайте Атвар Х’сиал дали тя може да му заповяда или да го убеди да не участва.
Ненда вдигна ръка.
— Казах й, но ще добавя това от мен. Вие очаквате Ат да ви вярва повече, отколкото вярва на Д’жмерлиа? Защо трябва да е така?
— Не трябва. Вие също ще бъдете там. Тя вярва на вас, нали?
С това Ребка си спечели един поглед накриво от зачервените очи на Ненда.