Глава 21
Ханс Ребка гледаше образа на „Иърбъс“ на екрана на предния дисплей. Видът му говореше за изоставен негоден кораб, неизползван от хилядолетия. Огромният корпус беше олющен от удари на междузвезден прах. Прозрачните стени на илюминаторите за наблюдение, изподраскани от същия микропясък, стърчаха от страните на кораба като сълзящи старчески очи, замъглени от пердета.
И ако се съди от липсата на отговор на сигналите на Ребка, „Иърбъс“ може би беше мъртъв! Когато „Индълджънс“ се издигна в орбитата за среща, той беше предал дузина настоятелни запитвания. Защо „Иърбъс“ изпраща сигнал за помощ? Какъв е характерът на проблема? Беше ли безопасно за „Индълджънс“ да акостира и да влезе в товарния трюм? Никакъв отговор. Корабът над тях се носеше самотен в пространството като голям мъртъв звяр, ням, нереагиращ на никакви дразнители.
— Закарай ни при него — Ребка мразеше да се захваща с каквото и да било слепешката, но нямаше избор.
Калик кимна и размаха лапи над пултовете твърде бързо, за да могат да се проследят. Маневрата за среща на разузнавателния кораб с „Иърбъс“ беше извършена с рекордна скорост и много по-плавно, отколкото Ребка би могъл да я извърши. За минути те бяха на входа на спомагателния товарен трюм.
— Задръж ни там.
Когато „Индълджънс“ се издигна стационарно по отношение на другия кораб и помпите напълниха трюма с въздух, Ребка огледа екраните. Все още нищо. Никаква следа за опасност, но и никой не очакваше тяхното завръщане, за да ги приеме на док. Странно. Каквото и да се беше случило, „Иърбъс“, единственото средства за връщане, не трябваше да бъде изоставен.
Той се обърна да даде команда за отваряне на люка, но други го бяха изпреварили. Ненда и Атвар Х’сиал я бяха подали, още щом се бяха изравнили наляганията и вече плуваха към коридора, който водеше към командната зала на „Иърбъс“. Ребка ги последва, оставяйки Калик да обърне назад изследователския кораб, в случай че се наложи бързо да напуснат.
Първите коридори бяха празни, но това не означаваше нищо. Вътрешността на „Иърбъс“ беше толкова огромна, че дори при хиляда души на борда той можеше да изглежда празен. Ключовият въпрос беше състоянието на командната зала. Това беше нервният център на кораба. Там винаги трябваше да има дежурен.
И в известен смисъл имаше. Луис Ненда и Атвар Х’сиал бяха избързали пред Ребка. Когато пристигна в командната зала, той ги намери при главния пулт, наведени над приклекналата фигура на Джулиан Грейвс. Съветникът беше се прегърбил надолу, закрил очи с ръце. Дългите му костеливи пръсти достигаха до изпъкналото чело. Ребка допусна, че Грейвс беше в безсъзнание, но после разбра, че Луис Ненда тихо му говори. Когато Ребка приближи, Грейвс бавно свали ръце от лицето си и ги кръстоса на гърдите. Изразът на лицето му непрекъснато се променяше от страх до безпокойство.
— Ние ще се погрижим за вас — казваше Ненда. — Просто се отпуснете и се опитайте да ни кажете какво не е наред. Какво се е случило?
Джулиан Грейвс за миг се усмихна, после отвори уста.
— Не зная. Аз… ние… не можем да мислим. Има твърде много за мислене — устата му се затвори, зъбите му изтракаха. Главата се обърна настрана да огледа с изцъклен поглед залата.
— Твърде много какво? — Ненда се премести така, че Грейвс не можеше да не гледа в него.
Замъглените сиви очи се завъртяха.
— Твърде много… твърде много аз.
Ненда погледна Ханс Ребка.
— Това каза и по-напред: „Твърде много аз.“ Знаете ли какво означава това?
— Нямам представа. Но мога да разбера защо се излъчва сигнал за помощ. Ако той е на вахта, сигурно не може да контролира кораба. Погледнете го.
Грейвс беше клекнал отново и нещо си мърмореше.
— Слезте по-ниско, огледайте и потърсете място за приземяване. Не, трябва да останем на високо, в безопасност. Не, върнете се през сингулярностите, чакайте там. Не, трябва да напуснем Анфракт — с всяко разкъсано изречение изражението на лицето му се променяше, гърчеше се от твърдо решение на безумния му мозък до несигурност и тревога.
Ребка изведнъж разбра. Грейвс беше разкъсван от блуждаещи мисли, сякаш сливането на Джулиъс Грейвс и неговият вътрешен мнемоничен близнак Стивън за образуване на личността на Джулиан Грейвс беше се разпаднало. Беше се върнал старият конфликт на две съзнания в един мозък.