Но хлапето беше проблем. Трябваше веднага да се избави от него. Джими бързо обмисли положението. Щеше да отбие при първа възможност, да се погрижи за Брайън и после отново да се върне на пътя. Той погледна към момчето, което спеше до него. „Жалко, хлапе, но няма друг начин.“
Вдясно видя знак за отбивка. „Това е“ — помисли си Джими.
Брайън се размърда, сякаш щеше да се събуди, после отново заспа. Стори му се, че чува името си, но в просъница реши, че сигурно сънува.
18.
Ал Роудс видя измъченото изражение на Катрин Дорнън, когато жената осъзна какво означава фактът, че Брайън е при Джими Сидънс. Тя затвори очи и детективът се приготви да я подхване, ако припаднеше.
Но жената бързо отвори клепачи и протегна ръце, за да прегърне по-големия си син.
— Не трябва да забравяме, че медальонът на Сейнт Кристофър е у Брайън — прошепна му тя.
Майкъл, който цяла вечер успяваше да крие тревогата си, не издържа и изплака:
— Не искам да му се случи нещо лошо!
Катрин го погали по главата и спокойно отвърна:
— Нищо няма да му се случи. Вярвай в това.
Роудс разбираше колко усилия й струва да говори.
„Кой, по дяволите, е издрънкал на медиите, че Брайън Дорнън е при Джими Сидънс?“ — Ръката го сърбеше да удари онзи, който толкова безразсъдно бе рискувал живота на детето. И още повече се разяри, когато осъзна, че ако Сидънс е слушал радиото, незабавно ще се освободи от Брайън.
— Майко — попита Катрин, — помниш ли как татко ни разказваше за онази Бъдни вечер, когато бил само на двайсет и две и завел двама войници от неговата рота в едно от селата по бойната линия? Защо не го разкажеш на Майкъл?
Барбара Кавъноу с готовност започна:
— Имало съобщения за вражеска дейност, но се оказало, че не са верни. По обратния път минали покрай селската черква. Среднощната служба тъкмо започвала. Черквата била пълна с народ. По площада се носели звуците на „Тиха нощ“. Дядо ти казваше, че никога не е чувал по-прекрасна песен. — Тя се усмихна на внука си. — Дядо ти и другите войници влезли в черквата. Ужасно се страхували, докато не видели вярата и куража на селяните. Навсякъде около тези хора се водели яростни боеве. Почти нямали храна. И все пак вярвали, че някак ще преживеят ужасното време. — Долната й устна затрепери, но Барбара продължи уверено: — Именно тогава дядо ти разбрал, че ще се върне у дома при мен. И само един час по-късно медальонът на Сейнт Кристофър го спасил от куршума, който иначе щял да го улучи право в сърцето.
Катрин погледна над главата на Майкъл към полицай Ортис.
— Бихте ли ни закарали до катедралата? Искам да присъствам на службата в полунощ. Трябва да седнем на такова място, че да можете бързо да ме откриете, ако има нещо ново.
— Познавам клисаря. Рей Хики — отвърна той. — Няма проблем.
Тя се обърна към детектив Роудс:
— Нали незабавно ще ми съобщите, ако има нещо…
— Непременно. — Не успя да се сдържи и добави: — Вие сте смела жена, госпожо Дорнън. И мога да ви уверя, че всеки полицай на североизток ще направи всичко възможно да ви върне Брайън.
— Вярвам в това и единственото, с което мога да помогна, е да се моля.
— Информацията не е изтекла от нашите хора — напрегнато докладва на Фолни Морт Леви. — Очевидно някакво енергично хлапе от УИМЕ е наблюдавало апартамента на Кали и ни е видяло да влизаме. Разбрало, че става нещо, и проследило Айка Банке. Представило й се за ченге. Името му е Пит Круз.
— Добре, че не е някой от нашите. Когато всичко това свърши, ще обвиним Круз за това, че се е представил за полицай — отвърна Фолни. — Междувременно ни предстои твърде много работа.
Стоеше пред увеличена карта на североизточните части на страната, закачена на една от стените в кабинета му. Пресичаха я пътища, обозначени с различни цветове. Началникът на криминалния сектор вдигна показалката си.
— Ние сме тук, Морт. Трябва да приемем, че когато е напуснал блока на сестра си, Сидънс е потеглил с автомобил. Според нея това е било малко след шест. Ако сме прави и той незабавно е тръгнал, вече пътува около пет и половина часа.
Той премести показалката.
— От Ню Йорк леката снежна покривка постепенно става все по-дебела докъм Хъркаймър, изход 30 на скоростната магистрала. Във всички райони на Ню Ингланд има повече сняг. Но въпреки това на Сидънс сигурно не му остават повече от четири-шест часа път до границата.