Кали най-сетне знаеше, че може да си легне и да поспи. Тя се вслуша в равномерното дишане на Джиджи. Отсега нататък всяка нощ щеше да може да го чува без страх, че отново ще й вземат нейното момиченце. „Всичко ще е по-хубаво. Вече го зная.“
Последната й мисъл, докато се унасяше, бе, че когато дъщеря й забележи липсата на големия пакет с подаръка за Дядо Коледа под елхата, с чисто сърце ще може да й каже, че добрият старец е дошъл и си го е взел.
Химнът отново щеше да започне, когато страничната врата на катедралата се отвори и вътре влезе полицай Ортис. Този път не беше сам. Той се наведе към малкото момче до него и посочи с ръка. Преди Катрин да успее да скочи на крака, Брайън се хвърли в ръцете й и медальонът на Сейнт Кристофър се притисна до сърцето й.
Докато го прегръщаше, радостни сълзи се стичаха по бузите й. Синът й отново бе при нея и Катрин твърдо вярваше, че Том също ще оздравее.
Барбара се наведе към тях и постави ръка върху главата на малкия си внук.
Накрая Майкъл наруши мълчанието.
— Здрасти, тъпчо — ухили се той.
Коледа
Коледната утрин бе студена и лена. В десет часа Катрин, Брайън и Майкъл пристигнаха в болницата.
Когато слязоха от асансьора на петия етаж, д-р Кроули ги очакваше.
— Боже мой, Катрин — каза той, — добре ли си? Чух за случилото се едва когато дойдох тук тази сутрин. Трябва да си изтощена.
— Благодаря, Спенс, но съм добре. — Погледна към синовете си. — Всички се чувстваме много добре. Но как е Том? Когато позвъних сутринта, ми казаха само, че е прекарал нощта спокойно.
— Така е. Това е прекрасен признак. Прекара нощта много добре. Със сигурност много по-спокойно от теб. Надявам се, че нямаш нищо против, но реших, че ще е най-добре, ако разкажа на Том за Брайън. Цяла сутрин звънят от пресата и не исках да рискувам да чуе нещо от външни хора. Започнах с щастливия край, разбира се.
Катрин усети, че се изпълва с облекчение.
— Радвам се, че Том знае, Спенс. Нямах представа как да му кажа. Не бях сигурна как ще го понесе.
— Понесе го много добре, Катрин. Той е много по-силен, отколкото си мислиш. — Погледна към медальона на шията на Брайън. — Разбрах, че си преживял тежко изпитание, за да донесеш този медальон на татко си. Обещавам на всички ви, че ние със Сейнт Кристофър ще се погрижим да оздравее.
Момчетата стиснаха ръцете на Катрин.
— Той ви очаква — усмихнато каза Спенс.
Вратата на стаята на Том беше открехната. Катрин я отвори докрай, застана на прага и погледна към съпруга си.
Горната част на леглото бе повдигната. Когато Том ги видя, на лицето му грейна познатата усмивка.
Момчетата се втурнаха към него, после внимателно спряха само на сантиметри от леглото. Двамата протегнаха ръце и стиснаха дланта му. Очите на Катрин бяха пълни със сълзи, когато мъжът й погледна към Брайън.
„Толкова е блед — помисли си тя. — Боли го. Но въпреки всичко ще се оправи.“ Нямаше нужда да полага усилия, за да се усмихне, когато Майкъл свали медальона на Сейнт Кристофър от шията на брат си и двамата заедно го връчиха на Том.
— Весела Коледа, татко — едновременно казаха те.
Когато съпругът й погледна над главите на синовете им и прошепна „Обичам те“, в главата на Катрин отекнаха други думи: „Всичко е спокойно… всичко сияе.“
През цялата нощ
Пролог
До Коледа оставаха двайсет и два дни, но тази година Лени рано правеше своите коледни покупки. Убеден, че никой не знае за присъствието му, той стоеше толкова неподвижно и тихо, че почти не можеше да чуе собственото си дишане, и наблюдаваше от изповедалнята монсеньор Ферис, който обикаляше черквата, преди да я заключи за през нощта. Лени с презрителна усмивка нетърпеливо го изчака да провери страничните врати и да угаси осветлението в олтара. Отдръпна се назад, когато видя, че Ферис се обръща, за да тръгне по страничната пътека, което означаваше, че ще мине точно покрай изповедалнята. Лени мислено изруга, когато една от дъските под краката му изскърца. През процепа между завесите можеше да види, че свещеникът спира и се ослушва.
Но после продължи към задната част на черквата. Миг по-късно светлината угасна и се чу отваряне и затваряне на врата. Лени си позволи да въздъхне — вече беше сам в черквата „Сейнт Клемънт“ на Западна сто и трета улица в Манхатън.
Сондра стоеше на прага на една от къщите срещу черквата. Сградата се ремонтираше и временното скеле я скриваше от минувачите. Преди да остави бебето, искаше да е сигурна, че монсеньор Ферис си е тръгнал. През последните два дни редовно присъстваше на службите в „Сейнт Клемънт“ и вече познаваше навиците му. Освен това знаеше, че по време на коледните пости свещеникът започва да чете молитвата в седем часа сутринта.