— Не — съгласи се Кейт, като бършеше сълзите си. — Тя не би искала да живее така. Винаги съм я смятала едновременно за сестра и майка. Може и да беше малко опърничава, но имаше добро сърце.
— Ужасно ще ни липсва — каза Алвира и застаналият зад нея Уили дълбоко въздъхна.
Докато съпругът й приятелски прегръщаше Кейт, Алвира се обърна към Вик Бейкър. Траурното му облекло бе толкова официално, че незабавно й напомни за един от героите от „Семейство Адамс“. Бейкър, едър, около трийсет и пет годишен мъж с момчешко лице, тъмнокестенява коса и остри сини очи, носеше черен костюм с черна вратовръзка. Застанала до него, жена му Линда също беше облечена в черно и притискаше кърпичка към устните си.
„Опитва се да изстиска от очите си някоя и друга сълза“ — сухо си помисли Алвира. Бе се запознала с Вик и Линда в Деня на благодарността. Тъй като здравето на сестра й се влошаваше, Кейт покани на обед Алвира и Уили, сестра Корделия, сестра Мейви Мери и монсеньор Томас Ферис, пастор на „Сейнт Клемънт“, който живееше в съседство с дома на Беси на Западна сто и трета улица.
Вик и Линда се бяха отбили, докато те пиеха кафе, и на Алвира й се стори, че Кейт нарочно не ги покани да останат за десерта. „Тогава защо се държат така, сякаш са роднини на Беси?“ — запита се тя. Скръбта на Линда очевидно беше престорена.
„Мнозина биха я намерили за хубавичка — призна тя, докато се вглеждаше в правилните черти на жената, — но очите й са студени. Пък и тази префърцунена прическа и златист грим са отвратителни.“
— … като че ми беше родна майка — с треперещ глас казваше Линда.
Уили, разбира се, я чу и не успя да се сдържи.
— Вие сте наели онзи етаж преди по-малко от година, нали? — попита.
После, без да дочака отговор, хвана Алвира под ръка и я насочи към пейката за коленичене.
В смъртта, както и в живота, Беси Дъркин изглеждаше господарка на положението. С фризирана коса, облечена в най-хубавата си рокля и с наниза от изкуствени перли, който съдията й беше подарил за сватбата, тя имаше доволното изражение на човек, който винаги е успявал да командва другите.
По-късно, когато си тръгваха, Алвира и Уили се сбогуваха с Кейт и обещаха да присъстват на траурната служба в „Сейнт Клемънт“ и да я придружат до гробището.
— Сестра Корделия също ще дойде — каза им тя. — Уили, докато ви нямаше миналата седмица, бях много обезпокоена за нея. Тя е под такова напрежение. Градските инспектори ужасно я притискат заради Детския център.
— Това се очакваше — отвърна Уили. — Днес й позвъних, но не я намерих и после не ми се обади. Мислех си, че ще я видя тук.
Кейт забеляза, че Линда Бейкър се приближава към тях.
— Помолих я да дойде вкъщи след погребението — прошепна тя. — Искам и вие да дойдете. Монсеньор Ферис също ще е там.
Когато излязоха навън, Уили каза, че се нуждае от малко свеж въздух, просто за да се избави от натрапчивия мирис на цветя. Решиха да се поразходят, преди да вземат такси.
— Забеляза ли как се втурна към нас Линда Бейкър, когато видя, че разговаряме с Кейт? — попита Алвира, докато вървяха към Кълъмбъс Авеню.
— Естествено. Трябва да кажа, че нещо в тази жена ме безпокои. А сега се тревожа и за Корделия. Тя няма свои деца и ми се струва, че се нагърби с повече, отколкото може да носи, като се опитва да се занимава с онези хлапета след училище.
— Уили, така децата просто стоят на топло, докато майките им ги приберат след работа. Какво лошо има в това?
— Властите не смятат така. Независимо дали ни харесва, има си закони за гледане на деца. Чакай, вече достатъчно се освежих на този студ. Ето, идва такси.
3.
— Независимо дали ни харесва, има си закони — с въздишка изрече на следващия ден сестра Корделия, без да знае, че повтаря думите на брат си. — Дадоха ми краен срок до първи януари и инспектор Пабло Торес ми каза, че с това нарушавал всички разпоредби.
Беше един часът на обяд и след службата Беси бе спусната в гроба си наред с три поколения от рода Дъркин.
Уили и Алвира, сестра Корделия, нейната помощничка сестра Мейви Мери, двайсет и девет годишна бивша полицайка от нюйоркското управление, и монсеньор Томас Ферис седяха на масата в къщата на Беси и се наслаждаваха на приготвените от Кейт пушена шунка, картофена салата и бисквити.
— Някой желае ли още нещо? — любезно попита тя, преди да разчисти масата.