— Иска да каже, че се е омъжила за съдия Маър ли? — попита Уили. — Той не беше лош човек.
Алвира сви рамене и продължи да чете:
— „Ето защо оставям дома си на Виктор и Линда Бейкър, които ще се грижат за него както подобава.“
— „Както подобава“, как ли пък не! — изсумтя тя и остави завещанието на масата. — Какво по-достойно от това да помогнеш на деца? — Алвира се обърна към свещеника. — Кой е свидетелствал при подписването?
— Двама приятели на семейство Бейкър — отвърна той. — Ще се свържем с адвокат, разбира се, просто за да видим дали не може да се направи нещо, но определено ми се струва, че всичко е законно.
През последните няколко минути Уили наблюдаваше жена си.
— Усещам, че нещо си замислила, скъпа — каза той.
— Така е — призна тя и вдигна ръка, за да включи микрофона, скрит в иглата на ревера й. — В много отношения това завещание наистина може да звучи като написано от Беси, но, Кейт, някога чувала ли си я да използва думата „изконен“?
— Не, струва ми се — отвърна тя.
— А какво говореше, когато е ставало дума за къщата? — попита Алвира.
— А, нали я знаете Беси. Хвалеше се — например подът бил толкова чист, че можело да се яде направо върху него, такива неща.
— Точно така — кимна Алвира. — Зная, че положението изглежда зле, но инстинктът ми подсказва, че това завещание е фалшиво. Кейт, Корделия, обещавам ви, че ще направя всичко възможно, за да го докажа. Започвам веднага!
7.
Сестра Мейви Мери беше останала в Детския център и продължаваше репетицията за коледното тържество, макар че си мислеше какви ли не лоши неща, за да си обясни защо сестра Корделия, Уили и Алвира толкова бързо са отишли при Кейт Дъркин. „Случило се е нещо и Кейт е много разстроена“ — имаше време само да й каже Корделия, преди да излезе.
„Възможно ли е да са я ограбили?“ — чудеше се Мейви Мери. Знаеше, че понякога престъпниците следят некролозите във вестниците и обират домовете на починалите, когато си мислят, че близките им са на погребението. Като бивша полицайка, с четирима братя ченгета веднага си помисли за възможно престъпление.
Всички деца вече бяха получили репликите си за тържеството и щяха да ги упражняват по домовете си. Щяха да рецитират разказа за Ханука в самото начало и след това да изпеят песента.
После идваше сцената, в която четяха указа на Цезар Август за преброяването, заповядващ всички да се върнат в селищата на предците си, за да бъдат регистрирани.
Пиесата бе написана от Корделия и Алвира и Мейви Мери се беше зарадвала, че са включили толкова много роли в първата сцена. На децата щеше да им хареса. А и репликите им бяха прости и познати.
„Но селото на баща ми е толкова надалеч.“
„Пътуването е толкова дълго и няма кой да се грижи за децата.“
„Трябва да намерим някого, защото няма нищо по-важно от това децата ни да са в безопасност.“
Корделия беше признала, че си е позволила малко волност в диалога, но бе поканила инспекторите на тържеството и искаше да им предаде посланието си: „Няма нищо по-важно от това децата ни да са в безопасност.“
Единствените роли, които не бяха дадени на случайни деца, бяха влъхвите, Дева Мария и Свети Йосиф. Това трябваше да са най-добрите певци в групата, които щяха да водят песните в сцената с яслите.
Джери Нунес, най-големият немирник от по-малките деца, щеше да играе Свети Йосиф, а Стелина Сентино, сериозно и странно спокойно седемгодишно момиченце, беше определено за Девата.
Стелина и Джери живееха на една и съща улица и майката на момчето прибираше след работа и двете деца. „Когато Стелина е била бебе, майка й заминала за Калифорния — обясни госпожа Нунес на монахините. — А баща й често отсъства. Отгледа я пралеля й Лили, но в последно време е много болна, бедната жена. И толкова се тревожи. Няма да повярвате колко се безпокои за Стелина. Казва ми: Грейс, сега съм на осемдесет и две, а трябва да издържа още десет години, за да мога да я отгледам. Непрекъснато се моля за това.“
„Стелина е толкова красиво дете“ — помисли си Мейви, без да следи последната сцена от репетицията. По гърба й се спускаше къдрава тъмноруса коса, прихваната на тила с шнола. От гладкото й като порцелан лице гледаха големи тъмнокафяви очи с дълги черни мигли.
Джери, който никога не можеше да стои на едно място, започна да прави гримаси на един от пастирите. Преди Мейви Мери да успее да му се скара, Стелина каза: