8.
Стелина държеше ключа за апартамента в закопчания с цип джоб на палтото си. Баба й го беше дала, но я накара да обещае, че няма да каже на никого къде е. Вече го използваше винаги когато се прибираше вкъщи, за да не се налага баба й да става, ако си почива.
Обикновено я заварваше в малката стая, в която спеше татко й. Двете пиеха мляко със сладки и ако баба имаше да носи на някого дрехи, Стелина я придружаваше и й помагаше за чантите и кутиите.
Но в последно време баба й често беше в болницата и затова госпожа Нунес бе предложила след училище детето да ходи при сестрите.
Понякога, ако възрастната жена се чувстваше добре, Стелина я заварваше в кухнята и апартаментът приятно ухаеше на сос за спагети. Но тази вечер баба й лежеше със затворени очи. Обаче не спеше, защото устните й се движеха. Сигурно се молеше. Тя се молеше много.
Стелина се наведе и я целуна.
— Прибрах се, бабче.
Старицата отвори очи и въздъхна.
— Толкова се притесних. Баща ти се върна и каза, че отивал да те вземе. Искал да те изведе. Не ми се ще да излизаш с него. Ако се появи там да пита за теб, кажи, че баба иска да се прибереш вкъщи заедно с госпожа Нунес.
— Татко се е върнал, така ли? — като се опитваше да скрие страха си, попита Стелина. Не можеше да сподели дори с баба си, че не й е приятно да го вижда. Двамата с баба й се караха винаги, когато баща й се прибереше. И Стелина също не обичаше да излиза с него, защото често ходеха при разни хора и той се караше с тях. Понякога хората му даваха пари и той се сърдеше, защото онова, което им бил донесъл, струвало много повече.
Баба й се повдигна на лакът, седна и после съвсем бавно се изправи.
— Трябва да си гладна, сага. Ще ти приготвя вечеря.
Детето протегна ръка, за да й помогне.
— Толкова добро момиченце — измърмори старицата, докато влизаше в кухнята.
Стелина наистина беше гладна и спагетите на баба й винаги бяха толкова вкусни, но тази вечер едва преглъщаше, защото се безпокоеше за нея. Изглеждаше толкова притеснена и се беше задъхала, като че ли бе тичала.
Изщракването на ключалката им показа, че баща й се е прибрал. Баба й незабавно се намръщи и устата на Стелина пресъхна. Знаеше, че скоро пак ще има кавга.
Лени влезе в кухнята, втурна се към момичето, взе го на ръце, завъртя го и го целуна.
— Стар, миличка — каза. — Толкова ми липсваше.
Стелина се опита да се отскубне. Болеше я.
— Пусни я, грубиян такъв! — извика баба й. — Махай се от тук! Стой настрана! Не си добре дошъл! Върви си! Остави ни на мира!
Лени не прояви обичайния си гняв. Просто се усмихна.
— Лельо Лили, може би наистина завинаги ще си отида, но ако го направя, ще взема Стар със себе си. Нито ти, нито който и да е друг може да ме спре. Не забравяй, че съм й баща.
После излезе навън, като затръшна вратата след себе си. Стелина виждаше, че баба й трепери и по челото й се стичаше пот.
— Бабо, бабо, всичко е наред! — каза тя. — Той няма да ме вземе със себе си.
Старицата се разплака.
— Стелина — изхълца, — ако някога се разболея и не мога да съм при теб, никога не трябва да тръгваш с баща си. Помоли госпожа Нунес да се грижи за теб. Но ми обещай никога да не тръгваш с него. Той не е добър човек. Постоянно си навлича неприятности.
Докато се опитваше да я успокои, момичето чу баба си да прошепне:
— Той е бащата. Той е настойникът. Мили Боже, мили Боже, какво да правя?
Стелина се зачуди защо плаче баба й.
9.
Както обикновено, когато се опитваше да разкрие вероятно престъпление, Алвира не можеше да заспи. От момента, в който с Уили угасиха светлината след новините в единайсет, тя не можеше да си намери място. Прекара следващите шест часа в полудрямка, изпълнена с неясни, тревожни сънища, и от време на време рязко се сепваше.
Накрая в пет и половина реши да се съжали над Уили, който често измърморваше насън: „Добре ли си, мила?“ Стана, облече си любимия стар халат, закачи си иглата със скрития микрофон, взе химикалка и бележника, в който записваше информацията по текущите си разследвания, направи си чаша чай, настани се на масичката до прозореца с изглед към Сентръл Парк, включи записващото устройство и започна да разсъждава на глас:
— Беси винаги ужасно е държала на къщата си и не е странно да я остави на хора, които според нея биха я поддържали добре. Искам да кажа, че тя не изхвърля сестра си на улицата. В крайна сметка Беси се е погрижила да й осигури апартамента на горния етаж, в който и без това имаше намерение да живее, след като дари сградата на благотворителната програма.