Споменът за неочакваното разкритие от предишния ден и новото завещание накара очите й да се напълнят със сълзи. Когато нетърпеливо ги избърса и случайно хвърли поглед към бюрото на Беси, вниманието й беше привлечено от пишещата машина. Стори й се, че трябва да си спомни нещо, но какво?
Но нямаше време да се замисли. Чула шум зад себе си, тя се обърна и откри, че на прага са застанали Вик и Линда Бейкър.
— О, Кейт — мило каза Линда. — Толкова се радвам, че разчистваш нещата на Кейт заради нас.
На входната врата се позвъни.
— Аз ще отворя — заяви Вик Бейкър.
„Все още не сте собственици на къщата“ — помисли си Кейт, докато бързаше след него надолу по стълбището.
Миг по-късно видя приветливото лице на Алвира и я чу да пита:
— Тук ли е Кейт Дъркин, господарката на този изконен дом?
10.
Лени се прибра в апартамента в полунощ и отиде на пръсти в спалнята си — почти разчистена от дрехите, които леля му шиеше — за да си легне.
Когато се събуди в девет часа сутринта, с изненада чу от другата спалня гласове. После си спомни, че е събота и Стар не е на училище.
Това също означаваше, че ако леля Лили не е била на утринната служба, сигурно още е в леглото. След онова лошо падане предишното лято тя вече не беше същата. Казваше му, че е добре, но я бе чул да обяснява на някаква съседка, че според лекаря припадъкът й бил предизвикан от лек удар. Каквато и да беше причината, старицата се беше променила.
Каза й, че бил във Флорида, където работил във фирма за доставки по домовете. Тя отговори, че много щяла да се радва, ако имал постоянна работа и че не трябвало да се безпокои за Стелина. „Естествено, че няма нужда да се тревожа за Стар — помисли си Лени. — Леля Лили ще се радва, ако никога повече не се появя тук. Е, онова, което й казах, отчасти си е самата истина — рече си, докато се пресягаше за пакета цигари. — Наистина се занимавах с доставки. Доставях малки пакетчета, които правят хората щастливи.“ Но бе започнало да става опасно, затова реши да се върне в Ню Йорк, да се издържа с някоя и друга дребна кражба и да опознае Стар. „Аз съм просто един мил, загрижен самотен баща, който живее в почтено жилище със старата си леля — помисли си. — И това е добре, защото така, когато Лили завинаги затвори очи, двамата със Стар поне ще се опознаем. И кой знае, може даже да успея да я накарам да работи за мен.“
Обмисли положението, докато допушваше цигарата си. После я угаси в табличката с шивашки принадлежности и реши да запали друга, за да е спокоен преди срещата с леля Лили.
Дори когато Стар все още беше бебе и я извеждаше на разходка с количката, леля му го гледаше с подозрение. Лени се усмихна на спомена за всички стоки, които можеше да разнася, докато хората се усмихваха и се радваха на прелестната му дъщеричка. Но винаги когато се прибираше вкъщи, Лили го засипваше с въпроси: „Къде се разхождахте? Къде си я водил? Завивките й миришат на цигари. Ще те убия, ако си я водил в някой бар.“ Постоянно го тормозеше.
Той обаче знаеше, че ще трябва да внимава, за да не притесни съвсем леля си за момичето. Не искаше да й хрумне някоя щура идея, например да се опита да открие майката на Стар, предполагаемата му приятелка, заминала за Калифорния.
С помощта на свои приятели успя да намери фалшив акт за раждане. В закаченото за бебешкото одеялце писмо се казваше, че бебето е от ирландски и италиански произход, което чудесно го устройваше. „Аз съм италианец, а майка й е ирландка“ — помисли си тогава Лени и каза на приятеля си да впише името на майката като Роуз О’Трейди. Беше се сетил за песента за Роузи О’Трейди, която много харесваше. Негов ирландски съученик често му я бе пял.
„Лили доста ще се измъчи, докато открие Роуз О’Трейди в Калифорния — каза си, — това е толкова често срещано име и щатът е огромен.“ Но пък всякакъв род издирвания носеха риск и той нямаше намерение да го допусне. Ако искаше да успокои леля си, щеше да му се наложи да се преструва на загрижен родител.
Той се прозя, протегна се, почеса се и приглади правата си тъмна коса. После стана от леглото, нахлузи някакви дънки, напъха крака в маратонките си, сети се да облече тениска и тръгна по коридора към другата спалня.
Вратата беше отворена и можеше да види, че както очакваше, Лили все още не е станала. Стаята бе подредена, но беше малка и тясното креватче на Стар беше между леглото и стената.