Свещеникът не беше вкъщи, но я увериха, че скоро ще се прибере. Като се молеше да се върне по-скоро, Алвира неспокойно се разхождаше в салона на енорийското жилище. Половин час по-късно Уили и монсеньор Ферис пристигнаха едновременно. Свещеникът се усмихна.
— Каква приятна изненада, Алвира.
Без да се впуска в обяснения, тя му подаде снимките.
— Виж това, монсеньор Том.
Той взе снимката, на която Рашид връщаше чашата на Стелина, после погледна и останалите.
— Алвира — тихо рече, — знаеш ли какво е това?
— Струва ми се, че зная. Потирът на епископ Сантори. А ти знаеш ли кое според мен е това момиченце?
Той зачака.
— Мисля, че е бебето, оставено пред вратата ти в нощта на изчезването на потира.
29.
Грейс Нунес изпрати Стелина до вратата на апартамента й. Жената я изчака да влезе вътре, после остана, докато чу, че ключът се завърта два пъти в ключалката.
— Доскоро, миличка — извика от коридора и си тръгна, сигурна, че Стелина няма да отвори на никого, освен на баща си.
В апартамента беше тихо и тъмно. Детето незабавно забеляза разликата. Без баба й жилището й се струваше чуждо и опустяло. Обиколи стаите и запали осветлението. Когато влезе в спалнята на баба си, понечи да съблече туниката си, но се спря. Баба й искаше да я види в нея и тя се надяваше, че баща й ще я заведе в болницата.
Извади сребърната чаша от торбичката и седна на ръба на леглото. Допирът до чашата й помагаше да не се чувства толкова самотна. До този момент баба й никога не бе отсъствала, когато тя се прибираше вкъщи.
В седем часа тя чу забързани стъпки в коридора пред апартамента. „Не може да е татко — помисли си. — Той никога не тича.“
Но после на вратата се заблъска.
— Стар, отвори! Отвори ми! — отчаяно извика баща й.
Веднага щом чу изщракването на ключалката, Лени натисна бравата и се втурна вътре. „Всичко беше инсценировка, капан! Трябваше да го разбера още отначало“ — помисли си той. Онзи, новият, се бе оказал ченге. Лени едва успя да се измъкне, когато осъзна какво става, но нямаше съмнение, че в момента претърсват Форт Лий, за да го открият, и че след минути ще пристигнат тук. Но трябваше да поеме риска и да мине през апартамента — фалшивите му документи и всичките му пари бяха в чантата, която следобед беше приготвил и оставил в жилището на леля си.
Той изтича в стаята си и измъкна чантата изпод леглото. Стелина го последва и застана на прага. Лени се обърна, за да я погледне, и видя, че държи в ръце потира. „Е, това е добре“ — помисли си. Искаше да го махне от тук, колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Хайде, Стар, да вървим — нареди й. — Заминаваме. Не се опитвай да взимаш нищо друго, освен чашата. — Знаеше, че може би е лудост да води детето със себе си, след като го преследваше полицията, но Стелина щеше да му носи късмет — тя бе неговата щастлива звезда.
— При баба ли ще ме водиш, татко?
— Може би по-късно утре. Казах ти, хайде. Трябва да тръгваме. — Хвана я за ръката и я задърпа след себе си към коридора.
Стелина стискаше сребърната си чаша, докато се мъчеше да не изостава. Без да заключват вратата след себе си, те се затичаха надолу по стълбището — един етаж, втори, трети.
На последната площадка преди фоайето Лени рязко спря и се заслуша. „Засега нищо“ — помисли си той и изпита облекчение. Трябваше му само още минута и щяха да са в открадната кола. И после щеше да е на свобода.
Бяха по средата на фоайето, когато входната врата внезапно се отвори. Лени дръпна Стар пред себе си и се престори, че вади оръжие.
— Само стреляйте по мен и ще я очистя — неубедително извика.
Групата водеше Джо Трейси. Нямаше намерение да рискува живота на детето, колкото и несериозна да беше заплахата.
— Всички назад! — предпазливо заповяда детективът. — Пуснете го да мине.
Колата на Лени се намираше само на няколко крачки пред блока. Пред безпомощните погледи на полицаите той повлече Стар към нея, отвори предната лява врата и хвърли вътре чантата.
— Влизай и се премести от другата страна — нареди й. Никога не би я наранил, но се надяваше ченгетата да не го знаят.
Тя се подчини. Баща й влезе и затръшна вратата. Пусна я, за да запали двигателя, и тогава тя светкавично отвори дясната врата и изскочи навън. Стиснала в ръце потира, с развят зад себе си воал, Стелина се затича по улицата, докато полицаите обграждаха колата.
Десет минути по-късно Алвира, Уили и монсеньор Ферис пристигнаха пред блока и откриха Лени с белезници на задната седалка на патрулна кола. Те изтичаха нагоре по стълбището и научиха, че Стелина и потирът са изчезнали.