— А като се прибере и иде да ги види?
— Като тръгне нагоре, ние също ще дойдем с него.
— Значи не смяташ, че е възможно той да дойде тук преди нас?
— Не. Ще седи при коджабашията и с болка ще чака да се върнем. Той не може да дойде тук, преди да свърши прочутото съдебно заседание.
— Ако знаеше какво го заплашва!
— Скоро ще го узнае. Трябва да побързаме. Свечерява се. Денят бе превалил и слънцето се скри зад западния хоризонт. Като пристигнахме в конака, разбрахме, че коджабашията е изпратил да повикат гостилничаря Ибарек. Той не се беше върнал. В хана чакаха още двама пратеници, за да отведат и нас. Съобщиха ни, че съдебният състав се е събрал.
— Дръж се храбро, ефенди! — каза ханджията. — Там ще са събрани много хора. Дворът е претъпкан с хора. Любопитни са да чуят как ще се защитавате.
— Вече, общо взето, показах на хората как смятам да се държа.
— Да, затова са двойно по-любопитни да видят човек, който не се страхува от коджабашията.
Тъкмо като тръгвахме, салджията се приближи към нас.
— Господарю — каза ми той, — Не знам как да постъпя идвам при теб тайно за съвет.
— Трябва да свитетелстваш срещу мен ли?
— Да. Мюбарекът ме принуждава. Затова ме е търсил.
— Какво трябва да кажеш срещу мен?
— Че си изложил живота ми на опасност и си ме малтретирал тук, в този двор.
— Направих ли го?
— Не, ефенди.
— Значи той те кара да даваш неверни показания. Ще се разкайва за това.
— Не казвай нищо, господарю! Той ще ми отмъсти.
— Не се тревожи! Няма да има възможност да ти отмъсти.
— Наистина ли?
— Да. Казвам ти самата истина. Няма да може да го направи.
— Тогава бързо се връщам обратно. Тайно се промъкнах дотук.
Тръгнахме бавно след него.