Преустановихме разговора си и насочихме вниманието си към Йерно. Невъзможно е да се опишат издаваните от него звуци.
— Ужасно! — обади се Пена като потръпна. — Кой можеше да очаква подобно въздействие от мъничките водни капчици!
— Това е едва началото — отвърнах аз. — Все още не е започнал да ни вика. Чухте ли, ето сега!
Този път от устата на Йерно не се изтръгнаха неартикулирани нечовешки звуци Доловихме думата «сеньори».
— Вече ни вика — каза старият. — Пълното въздействие настъпи. Ще отидем ли при него?
— Не.
— Сеньор, сеньор! — прозвуча след минута-две. — Елате!
А след като изобщо не му обърнахме внимание и продължихме да седим, той извика:
— Сеньор Пена, сеньор Пена! Не ме ли чувате?
— Мен вика — обади се моят спътник. — Защо пък точно мен, а не вас?
— Навярно защото знае вашето име, но не и моето — отговорих аз.
— Сеньор Пена, Пена, Пена! — изкрещя Йерно вече много по-силно. — Елате де! Не издържам повече! всичко ще ви кажа, всичко!
От начина, по който бяха изревани тези думи, ме побиха студени тръпки. Старият Десиерто побърза да отиде при него, а ние двамата бавно го последвахме.
— Слава Богу! — извика изтерзаният пленник. — Дойдохте! Махнете тази проклета вода!
Но това не беше начинът, по който можеше да ме накара да изпълня желанието му. Ала старият Десиерто побутна бамбуковия съд настрана.
— Развържете ми ръцете! — продължи Йерно. — Трябва да опипам главата си, трябва!
— Да му изпълня ли желанието? — попита старият, като дори вече се наведе над пленника.
— Не — отвърнах аз и го бутнах настрани. — Нека първо признае всичко.
Лицето на Зетя бе станало пепелявосиво. Устните му бяха разкървавени от зъбите, а очните му ябълки — кръвясали до пръсване.
— Значи вие сте Сатаната! — обърна се той към мен, скърцайки със зъби. — Другите не желаят, но вие ги принуждавате да ме измъчват!
— Ами! Нима си въобразявате, че тъкмо по този начин ще ме накарате да бъда снизходителен? Както виждам, все още не сте омекнал толкова, колкото на мен ми се иска. Трябва ви още вода.
При тези думи върнах бамбуковия съд в предишното му положение, тъй че капките отново захапаха по главата му.
— Само не това! — изкрещя той. — Само не това пак! Махнете водата! Всичко ще призная, но махнете водата!
Десиерто отново бутна съда настрани и рече:
— Ще ви изпълня желанието, ала ми кажете къде е сеньор Хорно!
— При мбоковите край Рио Дорадо.
— Опишете ни мястото!
— Невъзможно е. Колкото и подробно да ви опиша пътя и мястото, пак няма да го намерите.
— Аха! А как се чувства?
— Много добре. Нищо лошо не му се с случило.
— Защо го нападнахте?
— За да получим откуп.
— Я за да вземете парите, които носеше у себе си, нали?
— Не. Той нямаше пари.
— Хм-м. Говори ли ви за мен?
— Всеки ден.
— И действително ли не сте го измъчвали?
— Не. Наистина там не му беше зле.
— Тогава ще ви избавя от тези мъки и ще наредя да ви отведат вътре при мбоковите.
Десиерто отново се накани да развърже Йерно, но аз му попречих и казах.
— Не вършете глупости! Този човек ви излъга!
— Казах истината! — изкрещя Йерно, като впи кръвясалите си очи в мен.
— Не, излъгахте! — потвърдих аз.
— Всяка моя дума е вярна!
— Тъй! Значи ние не можем да намерим пътя и мястото и следователно ще — имаме нужда от водач, а?
— Да. Аз ще ви заведа.
— И къде, казахте, се намирало мястото… край коя река?
— Край Рио Дорадо дел Вале.
— Е, тогава е ясно, че лъжете. Край тази река живеят индианци, които са враждебно настроени към вашите мбокови. Следователно хората ви едва ли ще вземат да крият пленниците си тъкмо в тази толкова несигурна местност. Искате да ни подлъжете да тръгнем да бродим дълги дни заедно с вас през най-дивите райони на Чако, като си мислите, че междувременно все ще ви се предложи удобен случай да ни офейкате. Но ние няма да допуснем да ни измамите. Ето ви пак малко вода!
Отново поставих бамбуковия съд в предишното му положение. Йерно яростно изрева и ме обсипа с проклятия и ругатни, които ми е невъзможно да предам. Аз обаче дръпнах Пена и Десиерто за ръката и ги накарах да се отдалечим.