— Вярно… вярно е! — отвърна Десиерто някак занесено.
— Хубаво! Значи относно лицето сме на едно и също мнение. Струва ми се, че ще се разберем и за цялата работа. Известен ли ви е датският остров Санкт Томас от Антилите, там, на север?
— Да.
— Много добре! Когато навремето се сбогувах с моя приятел, ей този сеньор тук, когото бях срещнал в Мексико, аз се отправих към Санкт Томас. Защо, в случая е съвсем маловажно. Там се натъкнах на един млад човек, пройдоха, който казваше, че е лекар, но нямаше никакви пациенти и въпреки това си живееше весело и безгрижно. Името му бе Кнут Делменборг. Сприятели се с мен, понеже беше чул, че съм златотърсач, и вярваше, че съм открил богата бонанса. Няколко пъти бяхме заедно. Веднъж обърнахме доста чашки и накрая милият Кнут се наряза до козирката и ми разказа преживяванията си.
— Продължавайте, продължавайте! — извика Десиерто, задъхан от вълнение, когато Пена млъкна за малко.
— Какво да продължавам! Не остана кой знае колко за разказване. Нататък историята я знаете и вие. Баща му бил намушкан от някакъв аптекар и останал да лежи три-четири дни между живота и смъртта. Но после връхлетелият го тетанус отстъпил. Важни органи не били увредени или били съвсем слабо засегнати, тъй че не след дълго раненият оздравял и се върнал в родното си място, а това ще рече в Ханстед. Търсенето на «убиеца» било преустановено. Правосъдието се задоволило с конфискуване на имуществото му.
Старият буквално се хвърли към Пена, сграбчи ръцете му и разтреперан, със заекване го попита:
— Господин Пена, истината ли ми казвате?
— Ако не е вярна всяка моя дума, ви разрешавам и мен да пронижете с каквото си пожелаете — със сабя, с роял или с някое канапе!
— Не се лъжете? Наистина ли имате предвид онзи Харалд Делменборг от Ханстед?
— Него и никой друг! Представете си смайването му, когато след две години жена му изведнъж получава хиляда долара със забележката, че парите са изпратени от убиеца, който до смъртта си щял всяка година да превежда колкото може по-голяма сума! С помощта на тези пари синът следвал, ама нищо не изучил. Навярно е тръгнал по криви пътища и баща му го е изпратил в колонията, за да го поочука животът. Там се срещнахме с него.
— Ще ми се закълнете ли, че ми казвате истината, че не сте си измислил цялата история само за да ме направите щастлив?
— Всъщност този ваш въпрос би трябвало да ме разгневи, но в момента случайно съм в добро настроение, тъй че няма да взема да ви намушкам с нещо остро като наказание за тази обида.
С просълзени очи старият Десиерто изтича извън стаята. Тогава лицето на Пена изведнъж се промени. По израза му си пролича колко е трогнат и развълнуван. С тих потреперващ глас той ме попита:
— Какво ще кажете?
— Божиите пътища са неведоми. Не го ли разбирате?
— Би трябвало да съм нещо много повече от сляп и глух, ако не го разбирах! Де да можех да предположа как стоят нещата, докато прекарвах онази седмица на Санкт Томас! Знаете ли къде отиде старият?
— Сигурно е в стаята си за молитви и покаяние.
— Да, сега той трябва да си поговори не с мен, а с Бога. Вечерта на живота му ще бъде светла и лека. А аз вече знам защо една могъща ръка ме доведе чак тук, до Лагуна де Карана. Няма ли пак да отидем при Йерно да видим какво прави?
— Да, елате!
Все още не бяхме напуснали стаята, когато се появи Уника и каза:
— Сеньори, за Бога, елате в градината! Йерно се е побъркал! Преди малко свърших работата си с пленниците и излязох навън, но ми беше невъзможно да остана там. А долу край скалата са се събрали всички жители на селото, за да слушат гласа му. Никой не може да си обясни какво означава този рев и вой.
Завтекохме се към градината. Бяхме, отсъствали по-продължително, отколкото си бях наумил. Още докато крачехме през складовото помещение, дочухме гласа на негодника. Звучеше тъй, сякаш някой душеше бик. Щом се появихме от дървената къщичка над стълбите, той ни забеляза и закрещя срещу нас с такъв глас, който наистина бе нечовешки:
— Сеньори, елате, елате!
Хванах Пена за ръката. Йерно видя това и изрева:
— Не се бавете! Знам защо се спряхте. Трябва да ви помоля в името на Бога! Съгласен съм, съгласен съм! Умолявам ви в името на Бога, на небето и на всички свети, избавете ме от тези мъки, от това изтезание!
— Сега можем да отидем — казах аз. — Вече се намира в очакваното от мен състояние.
Как изглеждаше само този човек! Лицето му бе придобило цвета на попивателна. Очите му бяха изскочили от орбитите си, но челото и страните му се стичаха едри кажи пот, а от устата му излизаше гъста кървава пяна.