Южноамериканските индианци съвсем не са толкова безчувствени към болки както червенокожите от Съединените щати. Това веднага си пролича и в този случай, тъй като Вененосо бързо отговори:
— Недейте!
— Но вие ни бяхте определили зла участ.
— Не е вярно!
— Не лъжи! Искахте всички ни да избиете! Самият Йерно ни го каза още докато ни смяташе за съюзници.
— Тогава ви е излъгал.
— Значи съм се заблуждавал. Мислех вожда за храбър мъж, но както чувам, от страх той лъже и приписва същото на други хора. Тогава ще се видя принуден да го презирам. Освен това научих, че той самия не се бие срещу бледоликите, а кара другите да ги нападат и да ги водят при него. Това е подло. Впрочем и сам вождът е лъжец!
— Аз не лъжа!
— Ами!
— Докажи го!
— Казал си, че сеньор Хорно е затворен в избата на Nuestro Senor Jesu Christo de la floresta virgen.
— И наистина е така.
— Не е, това е лъжа. Ние знаем къде се намира. Решили сте да поискате от стария Десиерто откуп за него, но в случай, че планираното нападение успееше, цялото имущество на стария щеше да ви падне в ръцете и тогава щяхте да убиете Хорно. Ще го отречеш ли?
Вождът сведе поглед и не отговори.
— Какъв откуп искаш за него?
Вененосо веднага вдигна очи. Изпитателният му поглед бе изпълнен с надежда. Щом като му предлагах откуп, положението му не можеше да е чак толкова опасно.
— Колко предлагаш? — попита той. — Десиерто е богат и обича сеньор Хорно. Сигурно ще даде много!
— Значи признаваш, че сеньорът се намира при вас. И тъй, кажи ми колко искаш за него?
Той посочи една сума, която пресметната в наши пари правеше около двайсет хиляди марки. Усмихнах се весело и рекох:
— Мислех си, че ще поискате повече.
— Значи си доволен от гази цена, така ли?
— Много е добра, стига да се споразумеем.
— Та ние се споразумяхме. Аз я поисках, а на тебе не ти се видя прекалено висока.
— Така е, ала забравяш, че ти и хората ти също сте пленени. Не желаем да ви убиваме, а ще ви разрешим да се откупите.
Вождът пак се изплаши и бързо извика:
— Да се откупим ли? Че къде се е чуло и видяло от пленен индианец да се иска откуп!
— Признавам, че е необичайно. Пък и аз не ви плених, за да печеля пари, но тъй като искаш да ти платим за твоя пленник, то и ние ще постъпим по същия начин.
— Колко искате?
— Горе-долу колкото и ти.
— Какво по-точно имаш предвид?
— Сеньор Хорно не е вожд, а най-обикновен човек. Затова съм убеден, че всеки твой воин струва колкото него.
Ел Вененосо издаде някакъв неясен звук. Аз продължих:
— И така, за всеки твой червенокож ще платиш толкова, колкото ние трябва да платим за сеньор Хорно. Обаче като вожд ти имаш десетократно по-голяма цена от някой обикновен човек, тъй че ще трябва да платиш за себе си десеторно по-голяма сума.
— Това е прекалено много!
— Не е, понеже самият ти определи цената!
— Но ние нямаме толкова пари!
— Нали имате животни и стоки.
— Пак няма да стигнат!
— О, ще стигнат. Казах ти, че си богат човек, а ти изобщо не ми възрази. След като определих искането си според твоята мярка, вече е твърде късно да се опъваш.
— Ако действително желаеш да получиш толкова много, ние не сме в състояние да се откупим. Какво ще правите тогава с нас?
— Ще трябва да умрете.
— В такъв случай и сеньор Хорно ще бъде убит.
— Няма да успеете да го сторите, защото ще го измъкнем. Ние знаем къде се намира — при Лагуна де Бамбу.
Внимателно го наблюдавах и ясно видях как той трепна. Тъй като нищо не каза, го попитах:
— Познах нали?
— Не.
— Пазят го само четирийсет души, с които набързо ще се справим!
— Дори и да ги избиете, пак няма да… — изплъзна се от устата му в обзелия го гняв.
Но вождът веднага млъкна, понеже разбра, че бе казал твърде много и че думите му всъщност бяха равни на признание.
— Защо не продължиш?
— Защото не е нужно да знаеш какво исках да кажа.
— Но вече го знам. Ти мислиш, че дори и да победим онези четирийсет воини, пак няма да намерим сеньор Хорно, нали?
— Да — призна той.
— Но се лъжеш. Съвсем сигурно ще го намерим. Той е при търговеца Пардуна и сина му от Гоя!
Ел Вененосо изригна няколко думи, за които Пена ми обясни, че са цветисти ругатни, а после ме попита:
— Какво знаеш за този търговец и сина му?
— Че заедно със сеньор Хорно се намират на Ислета дел Сиркуло.
— Ти си всезнаещ! — изкрещя той, понеже разбра, че цялата му тайна е издадена.
— Йерно ми каза всичко — отвърнах аз, тъй като щеше да ми е добре дошло, ако двамата се скараха и започнеха да се мразят.