Двамата с Пена седяхме мълчаливо един срещу друг, заети с мислите и чувствата си и напрегнато се вслушвахме в нощта, за да можем да доловим и най-слабите звуци. И ето по едно време ми се стори, че долових съвсем лек шум — сякаш някой бе прекарал длан по твърдата земя, при което се бяха отърколили няколко ситни камъчета или пък по-едри песъчинки.
— Стойте съвсем тихо! — прошепнах на Пена. — Струва ми се, че някой пълзи към нас.
— Кой? — попита ме той също тъй тихо. — Да не е сендадорът?
— Възможно е, дори е вероятно. Да се ослушаме!
Легнах и долепих ухо до земята. И тогава долових споменатия вече шум още по-ясно. Той се приближаваше, но не успях да установя от коя страна. Щом толкова тихо шумолене достигаше до такъв изострен слух като моя, можех да предположа, че причинителят му се намира само на няколко крачки от нас. Вече бях сигурен, че ни заплашва опасност. Без да се изправям, пропълзях до самия Пена и му прошепнах в ухото:
— Подайте ми ръка! После бързо скачаме на крака и изтичваме двайсетина метра надясно. Съвсем наблизо има човек. Едно… две… три!
При «три» ние светкавично се изправихме и се затичахме. Бях хванал ръката на Пена, за да не се изгубим един друг. Но след неочаквано рязко дръпване я изпуснаха а после чух зад гърба си гласа на моя спътник:
— По дяволите! Какво… какво… ах!
Спрях и внимателно се заслушах.
— Куче! — продължи Пена. — Няма да ми избягаш. Здраво съм те хванал. Ще те задържа и… ау, о!
Последните междуметия издаваха силна болка.
— Дръжте го здраво! — извиках аз. — Идвам!
И ето че отново извърших грешка, дори непростима глупост.
Със силните си викове обърнах вниманието на нашия противник, че на Пена му идва помощ. Изобщо не биваше да се обаждам. Мигновено изминах обратно крачките, които ни деляха.
Точно пред мен от земята се надигна някакъв силует. Посегнах и бързо го сграбчих за гърлото.
— Небеса! — изхъхри човекът на немски. — Та това съм аз, мен хванахте…
И така, бях заловил Пена. Естествено веднага го пуснах. Недалеч от нас се разнесе гласът на сендадора:
— Засега не успях! Но ще ми паднеш в ръцете, гаден немски пес!
Светкавично вдигнах карабината «Хенри» и стрелях пет-шест пъти към мястото, където се намираше негодникът. Но изглежда този ден той беше неуязвим за куршумите ни, понеже не се чу никакъв звук, който би могъл да ни наведе на предположението, че аз съм го улучил.
— Мътните го взели! — запроклина Пена. — Ама че вечер! Абсолютно никак не ни върви, а на всичко отгоре собственият ти другар се опитва да те удуши. Защо ме сграбчихте тъкмо мен?
— Защото видях вас, а не него!
— Мен сте видял! Нима това може да е причина да ми стиснете врата тъй, сякаш е варен макарон?! Ако винаги когато ме видите се опитвате да ме удушите, тогава лошо ми се пише!
— В бързината и тъмнината не ви познах. Защо си издърпахте ръката?
— Аз ли? Изобщо не съм имал такова намерение. Но докато ме влачехте подир себе си, се препънах в сендадора, който лежеше точно на пътя ни.
— Е, това наистина е лош късмет!
— Да. Но същевременно имах и голямо щастие, понеже изглежда и негодникът беше не по-малко изплашен. Поне пропусна да ме сграбчи веднага.
— Но пък вие побързахте да го заловите, нали?
— Да. Стиснах го за врата с всичките си десет пръста, ала какво да правя като не съм роден удушвач като вас. Сендадорът успя да си поеме дъх и на свой ред също започна да ме души, което, разбира се, не ме изплаши кой знае колко.
— Странно, че не си е послужил с някакво оръжие!
— О, после си послужи! Забелязах как посегна към пояса си. Опитах се да задържа ръката му, но той успя да я измъкне от юмрука ми, и то заедно с ножа си. Принуден бях да го пусна, понеже ми се стори, че ми сряза всичките пръсти. Това стана тъкмо в мига, когато извикахте. За щастие той се изплаши и побърза да офейка.
— Е, никак не ни върви и туйто! Де да го бяхте задържал поне още две-три секунди!
— Да го задържа? С отрязаните си пръсти? Я ако обичате ми покажете как става това!
— Отрязани ли са? Е, не вярвам да е чак толкова лошо.
Той внимателно огледа пръстите си и после каза:
— Не са, пръстите ми са си още на мястото и даже нито един не е ранен, но цялата ми длан е срязана. Дано старият се върне час по-скоро. Преди спомена за някакво чудодейно индианско лечебно средство за рани, което начаса спирало всяко кръвотечение. Той го взе със себе си, нали ни предстоеше сражение.