— И аз мисля така. Да поговоря ли с тях?
— Самият вие? Излагате се на голяма опасност да ви улучи някоя стрела.
— Никой няма да дръзне да стреля по мен! Познавам тези червенокожи. Въпреки отровните им стрели ще отида даже в самата горичка.
— Я по-добре се откажете! Може да означава сигурната ви смърт.
— О, не. Щом нося ей това нещо със себе си, за мен няма никаква опасност.
Той потупа по кожената си торба и измъкна от нея навитото на руло расо.
— Взех го именно за тази цел — продължи той. — Всички индианци на Гран Чако имат от мен такъв респект, че ако нося расото, никой от тях няма да дръзне да посегне на мен. Така че не се безпокойте! Много добре знам какво правя.
— Е, в такъв случай няма да ви противореча. Но какви условия ще им поставите?
— Вие какво ще ме посъветвате?
— Проявете милосърдие! Достатъчно кръв бе пролята от тяхна страна, докато нашите хора не загубиха и капка. Освен това те са просто подлъгани.
— Давам ви пълно право и от вчера изобщо съм станал съвсем друг човек. Нямам представа какво ще ми отговорят и следователно не знам какво ще кажа и какво ще поискам от тях. Но няма да бъда прекалено суров.
Той наметна расото си, остави всичките си оръжия и с до-степенна походка се отправи към лагера. Ако до този момент се бях страхувал за него, опасенията ми напълно изчезнаха след като видях с какво спокойствие тобасите наблюдаваха как техният предводител и върховен вожд се приближава към враговете им. Мбоковите се държаха съвсем кротко. Никой от тях не пристъпи напред с някакви враждебни намерения. Не се чу никакъв глас даже и когато старият изчезна зад храсталаците.
Изглежда всички мбокови се насъбраха около него, колкото и внимателно да наблюдавах мястото през бинокъла, не можах да забележа някой да стои сам настрана, а до един се скупчиха около Десиерто, образувайки плътен кръг.
Чакахме много дълго. Измина час и после още половин. Май сетне кръгът се разтвори и старият се завърна при нас, ала не беше сам. Придружаваха го шестима индианци. Единият от тях изглежда бе кацик, а останалите петима — доста възрастни мъже, които идваха с него като съветници. Когато се приближиха, Десиерто ни каза на испански:
— Този храбър вожд на мбоковите желае да зададе на сеньорите няколко въпроса. Поведението му ще се определи от получените отговори.
След тези думи той седна на земята. Пена и аз се настанихме от двете му страни. Заедно с придружителите си мбковът зае място точно срещу нас. Първо ни хвърли остър и изпитателен поглед, а после, за моя изненада, ни заговори на доста сносен испански:
— Вие сте от страната, наречена Алемания, нали?
— Да — отговорих аз.
— Това ме радва, понеже аз уважавам тази страна и нейното население.
— Да не би да познавате някои немци?
Изглежда въпросът ми не му беше дотам удобен, защото той се направи, че не го е чул и продължи:
— В Алемания има храбри, умни и набожни хора. Както вече видях и вие сте смел човек. А сега ми кажете дали сте също набожен и умен!
— Спестете ни отговора като сам проверите дали сме такива, или не.
— Набожният човек не убива своите братя.
— Но може би своите врагове!
— Умният мъж превръща враговете в приятели!
— Ако те нямат нищо против!
— Това зависи от условията, които им поставиш. А знаете ни, че набожните и умни хора никога не лъжат?
— Знаем го. Обичате ли истината?
— Обичаме я и винаги я казваме.
— Значи ще узная каквото ме интересува. Познаваме ли вожда на мбоковите Ел Вененосо?
— Да.
— Къде се намира със своите петдесет и осем воини?
— Те са наши пленници.
— Всичките ли са индианци?
— Между тях има един бял, когото сигурно познавате по-добре и от мен. Наричат го Ел Йерно и е зет на сендадора.
— Колко от тях са ранени?
— Нито един, защото ти победихме с хитрост.
— Каква?
— Подмамихме ги на един остров, където ги заловихме и вързахме.
— Какво решение взехте за съдбата на Ел Вененосо и хората му?
— Мислехме да им върнем свободата и да им простим за злите намерения. Но тъй като дойдохте и вие, за да ни нападнете и избиете, се налага да вземем решението тези хора да споделят съдбата, която сам изберете за вас и вашите хора.
Известно време той гледа замислено пред себе си, а после попита: