— Да не съм луд! При превратностите на съдбата, на които съм подложен, няма да взема да мъкна със себе си толкова важни документи я! Закопах ги.
— Къде?
— По-късно ще научите. Все още не ви познавам. Преди да ви доверя всичко, ще трябва да ви изпитам. Засега най-важното е да разбера със сигурност дали наистина искате да ми помогнете да избягам.
— Готови сме да го сторим.
— Дано само не кроите някакъв коварен план. Съвсем не съм толкова безпомощен колкото може би си мислите!
— Давам ви честната си дума и това трябва да ви е достатъчно.
— Добре, ще ви се доверя. Тогава ще е най-добре още сега да ме освободите.
— Не става. Все пак не ни се иска толкова открито да покажем, че не желаем смъртта ви.
— Но след това ще е твърде късно!
— Не. Сега ще разхлабя ремъка на ръцете ви, а после ще се погрижа да внуша на другите мисълта да ви отведат долу при колите. Тогава ще ви развържат и краката.
— О, чудесно! След туй ще офейкам. Моля, разхлабете ми ремъка на ръцете.
— Няма да стане току-тъй, без каквито и да било условия. Трябва да ми дадете гаранция, че пак ще се срещнем.
— Ще я имате. Утре привечер тръгнете нагоре по речното корито, което следвахте и днес. Незабелязано ще ви наблюдавам и на някое подходящо място ще се присъединя към вас.
— Можем ли да разчитаме на думата ви?
— Напълно.
— Но сигурно разбирате, че на един убиец човек не може да има кой знае какво доверие!
— Добре де! Но пък аз ще ви припомня, че без вашата помощ както скиците, така и кипутата ще останат без каквато и да било стойност за мен. Следователно в мой собствен интерес е да удържа на дадената дума.
— И аз мисля така. Затова сега ще ви освободя от горния ремък. След като го срежа, ще хванете двата му края с привидно все още вързаните си ръце така, че да изглежда много здраво опънат. Рече ли после някой да го прегледа, ще види възела и изобщо няма да заподозре, че всъщност сте свободен.
— Тогава ще е нужно само да го захвърля на земята.
— Да, но няма да го направите. Нашите спътници може да го намерят и да разберат, че е бил срязан. А в никакъв случай не бива да разкрият как сте избягал.
— Добре, тогава ще го прибера и щом стигна до някое място, където няма да го намерят, ще го захвърля.
— Много ви моля да постъпите точно така. Но няма да имате нито оръжия, нито кон.
— На първо време не ми трябва нито едното, нито другото, а после всичко ще се нареди. Не се тревожете за мен.
— Но ще ми обещаете в бъдеще да не предприемате враждебни действия срещу когото и да било от нас!
— С удоволствие! Ще се радвам да се махна оттук. Ако искам да причиня някому нещо лошо, само ненужно ще се изложа на опасност.
— Успокоява ме, че го проумявате. Ще ви освободя.
Прерязах ремъка. Той хвана двата му края с вързаните си една върху друга ръце и каза:
— Благодаря ви, сеньор! Вече вярвам в почтените ви намерения към мен. Но тъй като все още изобщо не ви познавам, а се каните да ми направите толкова важна услуга, сигурно ще ви е лесно обяснимо желанието ми да узная нещо повече за вас.
— По-късно ще научите всичко.
— Но и сега имаме време, докато вашите хора се върнат.
— Обърнете се към сеньор Монтесо.
Йербатерото му даде желаните сведения като съвсем накратко му разказа приключенията ни. Все още не беше довършил историята, когато другите се върнаха. Те ни съобщиха, че жените и децата били брали много голям страх и настоявали за незабавното наказание на сендадора. За тях смъртта му била единствено справедливата и заслужена присъда. Естествено аз бях против, а също и брат Иларио, макар все още да не знаеше, че обвиняемият е вече наполовина свободен. Но аз му направих един многозначителен знак и той веднага ме разбра.
Капитанът и неговият боцман се въздържаха да вземат страна. Йербатеросите ме подкрепиха и така се разгоря спор, който се опитах да приключа със следното предложение:
— Така няма да решим нищо. Нека всяка от двете групи си избере говорител. Двамата говорители ще изложат становищата си и после ще гласуваме.
— Тъй е най-добре — обади се Гомара, който естествено беше убеден, че повечето хора щяха да се обявят за смъртта на сендадора. — Нека направим истинско съдебно заседание. Но къде? Тук ли? Не. Най-подходящото място ще е долу при волските коли в присъствието на онези, които изживяха такъв страх.
Той и не подозираше колко ме зарадва предложението му, с което всички се съгласиха.
— Но неколцина от нас трябва да останат тук като пазачи — подхвърлих аз, — иначе индианците ще ни избягат. Мисля да запазим досегашното положение — аз ще остана тук с йербатеросите, а при гласуването ви ще имате предвид, че ние седмината сме против смъртната присъда.