— Няма. Давам ви честната си дума, че тук сте в пълна безопасност, че няма да ви се случи нищо лошо, и че сте под моя закрила. Това стига ли ви? Ще ми се доверите ли?
— Да, вървете!
Тя тръгна, без да вземе пушката си. Пена я изпрати с поглед, докато изчезна в малката дървена къщичка над стълбите, и после каза.
— Момиче и половина! Не съм срещал такава индианка. Какво мислите ще стане сега?
— Тя ще се върне заедно със стария и ми се струва, че той ще ни помоли за извинение.
— Хм-м! Не се одързостявам да стигна чак дотам в надеждите си. Сигурно ще е доста зъл!
— Ще е само смутен. Не е много приятно да те надвият и пленят, след като си се държал толкова властнически.
— Девойката е далеч по-разбрана от стария. Как само стоеше пред нас тъй спокойно и гордо! Личи си, че е кралица на тобасите! — каза Пена.
— Значи тук можахте да научите, че жени, които имат навик често да държат ръцете си скръстени на гърдите, са с енергичен характер и силна воля.
Измина почти половин час, преди индианката да се върне. Тя не беше сама — следваше я старият Десиерто. Изразът на лицето му бе доста особен. В него се четеше и срам, и яд, а и мъничко разкаяние.
— Ето, водя го! — рече девойката. — Каза ми, че ще ви прости.
Успях да прикрия усмивката си, която се канеше да се появи по устните ми. Защо поне привидно да не признаех пред клетия човечец, че с него се е случила неправда, а не с нас? Той направи лек поклон и заговори:
— Уника ми обясни как всъщност стоят нещата. Не можех да зная. Ако ми бяхте разказали всичко по-подробно, щях да се държа съвсем иначе.
Е, ние му бяхме казали съвсем същото, каквото казахме и на нея — ни дума повече, ни дума по-малко, но той не намери друго извинение и аз го улесних като му отговорих следното:
— Ние нахлухме при вас без позволението ви. Това сигурно ви е разгневило и ето защо, макар и със закъснение, ви молим за извинение!
— Имате го, сеньори. А сега най-важното е да ми дадете доказателство, че всичко каквото ми съобщихте е чиста истина. Как ще ме убедите?
— Е, сеньор, какво да ви отговоря на въпроса? Ако не желаете да повярвате на думите ни, ще трябва просто да изчакате събитията. Ние ви предупредихме и така изпълнихме задачата си. Повярвате ли ни — добре! Не ни ли повярвате — е, тогава можете да чакате докато мбоковите дойдат и ви нападнат!
— Надявам се да предотвратя нападението им.
— Задръжте ни тук и ако се окаже, че не сме ви казали истината, тогава просто ни застреляйте!
При тези думи по устните му се появи лека усмивка и той отговори:
— Как ли пък не, тъкмо вие сте хората, които можеш да застреляш, без да се изложиш на явната опасност първо самият ти да получиш куршум! Сеньор, не бях виждал досега толкова дръзки хора като вас двамата! Никога не бих предположил, че е възможно да ми се случи нещо подобно! И то в собственото ми жилище в присъствието на двама индианци, силни като мечки! А при това да не забравяме, че бе необходимо само едно леко духване в цевите и с вас беше свършено! Тежко и горко на онзи, който е ваш враг!
— Значи тежко и горко на мбоковите!
— Наистина ли гледате на тях като на ваши противници? Какво са ви направили?
— Нищо.
— Е, тогава не можете да говорите за истинска вражда.
— Всъщност не, но веднъж минах вече на ваша страна и следователно вашите врагове стават и мои врагове.
— Тогава при определени обстоятелства помощта ви не би се изчерпила само с предупреждението ви, така ли?
— Да, готови сме да направим за вас и нещо повече.
— Но какъв интерес можете да имате?
Както показваха въпросите му, старият все още беше недоверчив към нас. Отговорих му:
— Интересът на всеки човек с чувство за дълг се крие в изпитваната от него необходимост да предотвратява злите дела и да помага на изпадналите в беда хора.
— Но правото може да е и на страната на мбоковите! Вие не познавате нито тях, нито нас.
— Подслушахме ги и разбрахме, че става дума за грабителски поход. Канят се да ви нападнат и ограбят. Предполагат, че притежавате големи богатства и искат да ви ги вземат. Тогава едва ли може да има някакво съмнение, на чия страна е правото.
— Хм-м! Ако действително сте искрен, с удоволствие приемам обяснението ви! За вас сигурно ще е разбираемо голямото ми желание да си изясня кои са двамата мъже, от чиято дискретност зависи запазването на моята тайна.
— Ще научите всичко — обади се моят спътник. — Аз се казвам Пена и съм от Порто Алегре. По професия съм каскарилеро.