— За съжаление! Това е една дълга и ужасна история. Ще ви разкажа някои неща, а по-късно ще научите всичко. Сега преди всичко трябва да вземем никакво решение относно мбоковите. Ще ви кажа само, че смятам Йерно за зет на сендадора.
— По дяволите! Как ми се иска да сте прав!
— Защо?
— Защото в такъв случай ще направя отличен улов. Падне ли ми зетят на сендадора в ръцете, ще го принудя да ми издаде къде се намира в момента неговият тъст.
— Едва ли ще ви каже нещо!
— Охо! Ще го принудя! Ако ще се наложи, ще го подложа на всевъзможни мъчения! После ще мога да обезвредя сендадора. Ще го измъкна под носа на мбоковите!
— Това ще е едно начинание, към което незабавно бих се присъединил. Предполагам, че за сегашното си положение трябва да «благодарим» на един отряд на мбоковите.
— За какво положение става дума?
— Както вече споменах, ще ви разкажа по-късно. Йерно непременно трябва да ни падне в ръцете. Каквото можем да помогнем ние двамата с Пена, сигурно ще го направим.
— Това ме радва, понеже разполагам само с трийсет души, които са, тъй да се каже, моята лична охрана и когато предприемем някой поход, никога не тръгват с другите воини. Снабдил съм ги с добри пушки и единствената им задача е да охраняват селото и моето жилище. Те са най-яките и най-благонадеждните хора на това племе.
— Трийсет? Хм-м! Може и да свършат работа, защото мбоковите са само петдесет и осем, без да броим Зетя.
— Мислите, че ще са достатъчни? Но нали на един от нашите се падат по двама врагове.
— Въпреки всичко оставам на мнението, че няма от какво да се опасяваме — отвърнах аз. — Нападащият винаги се намира в по-изгодно положение, защото има възможност да избере времето, мястото и начина на нападението, а така може и най-добре да използва всички съществуващи шансове.
— Значи ми давате право! Нападащите в случая са мбоковите и следователно според вашите собствени думи те са в по-изгодно положение.
— Разберете ме добре, те искат да са нападащите, ала ние ще обърнем листа и сами ще ги нападнем.
— А-а, значи това имате предвид!
— Естествено! Или имате намерение да чакате докато ви връхлетят?
— Защо не? Нали вече знам как стоят нещата. Ще мога да посрещна мбоковите както му се полага.
— Ще се съглася с вас, ако сте в състояние да изберете подходящо за целта място. Не познавам вашето селище, но сигурно ще ми позволите да го разгледам. Голямо ли е?
— Да, голямо е и къщите му са пръснати надалеч.
— Е, ами как тогава ще заемете с вашите трийсет души такъв огромен терен? Откъде ще знаете точно на кое място ще се появи неприятелят?
— Мястото го знам много добре. Мога да накарам всеки неприятел да проведе нападението си точно там и никъде другаде.
— И как?
— Естествено съм се погрижил за сигурността на моите хора според силите си, а теренът се оказа изключително благоприятен за целта ми. От двете си страни селото е обградено от доста дълбоки падини. Свързах ги с лагуната с помощта на канал, който мога според желанието си да отварям и затварям. Другите страни подсигурих чрез широк изкуствено изкопан ров. Отворя ли канала, само след няколко часа селото ще бъде заобиколено от широк воден пояс.
— Тъй! Ами мястото, за което споменахте?
— Това е една тясна дига, която остава да стърчи над водата. Именно по нея трябва да дойде неприятелят.
— А не помислихте ли, че е много вероятно мбоковите да преплуват пълния с вода ров?
— Помислил съм.
— Е, ами тогава въпреки водата и дигата те имат свободен избор да проведат нападението си от която страна поискат.
— Това е ваше мнение. Ала забравяте крокодилите.
— Ще има ли такива животни в рововете?
— Поне мбоковите ще го предположат. Лагуната гъмжи от тези зверове, които именно по споменатата причина не унищожих. Очаквам някои от тях да попаднат в рововете, а вие можете да сте сигурен, че никой индианец няма да се опита да ги преплува, ако не е убеден, че там не се намират крокодили.
— А не могат ли мбоковите да сложат ръка на някоя от вашите лодки?
— Не. Естествено ще се погрижим да е невъзможно.
— А нима не могат на бърза ръка да направят сал? Гората им предлага колкото щеш материал.
— Хм-м! Наистина не помислих за това.
— Така ли? Тогава точно там е слабото място във вашия план. Но дори и да допуснем, че всичко се развие според желанието ви, че неприятелят мине по дигата и вие го сразите с куршумите си, то аз първо, ще съм решително против подобна касапница на хора, които са били само подведени, и второ, струва ми се, че нашата цел е да заловим Зетя. Застреляте ли го, сам ще се лишите от изгодата, която очаквате да ви донесе пленяването му.