— Да, да! Но как ще ги убедите да отидат на острова?
— Ще им кажа, че всички вие се намирате на този остров.
— Че каква ли причина ще изтъкнете?
— Очаквате да бъдете нападнати от чиригуаносите.
— А-а, срещу които моите хора тръгнаха на поход! Но все още не мога да разгадая плана ви.
— Та той е съвсем прозрачен, понеже е прост. Слушайте! Ние двамата с Пена сме каскарилероси. Дошли сме при вас и сме се скарали. За да ни накажете, сте ни пленил, при което вашите индианци са ни обрали напълно.
— Това пък защо?
— За да ни повярват и да спечелим доверието им, ще трябва да се представим за ваши врагове и да оставим впечатлението, че храним жестока омраза към вас.
— Ах, тъй! Продължете!
— Затворил сте ни тук и сте се отнасял с нас изключително зле. Междувременно хората ви са тръгнали на боен поход срещу чиригуаносите, но са били победени от тях. Днес тук е пристигнал техен пратеник и ви е съобщил всичко това. Предупредил ви е също, че от своя страна чиригуаносите са потеглили насам, за да ви нападнат и да си отмъстят. За да се спасите, вие, заедно с всички жители на селото, сте избягали на острова. Сега разбирате ли ме?
— Да, естествено! Искате да подмамите мбоковите на острова и трябва да им разкажете тази измислена история.
— Не само ще им го кажа, но и ще го направите!
— Защо?
— Първо, на мбоковите може да им хрумне сами да се убедят в правотата на историята и второ, Йерно сигурно ще се промъкне насам, за да разузнае как стоят нещата. Той трябва да ви види как се пренасяте на острова!
— Хм-м! Отваря ни се голяма работа!
— Ще трябва да се примирите с това. Понеже не знаете как може да завърши цялата работа, ние двамата, вашите пленници, само ще ви пречим при пренасянето. Ето защо сте решили да ни освободите, ала сте ни взели всичко. Дори сте наредили на неколцина от хората си да ни изведат от селото и да ни придружат на известно разстояние. Нищо няма да ни навреди, ако отнесем по някой и друг удар. И така, ние двамата ограбени клетници си отиваме оттук ядосани и озлобени срещу вас и пътем се натъкваме на мбоковите.
— Бре да се не види! Сега ви разбирам! — възкликна старият. — Планът ви е незаменим. Смятате да се присъедините към нападателите и да им предложите помощта си, за да си отмъстите, нали?
— Точно така. Малката лодка, която използвахме преди малко, трябва да остане на брега. В нея ще се поберат най-много шест човека, тъй че мбоковите ще са принудени единайсет или дванайсет пъти да гребат до острова и обратно. Щом една от тези групи стъпи на брега му, вие веднага ще я посрещате.
— Но развикат ли се, издадени сме!
— Ако се развикат, вие ще сте виновни. Ще трябва незабавно така да ги сграбчвате, че никой да не успее да гъкне.
— Тъй както и вие ме стиснахте за гърлото, нали? Но това може да ни се удаде десет пъти, а на единайсетия да се провалим. Или пък ако наведнъж дойдат шестима, да обезвредим петимата, ала шестият да успее да си поеме дъх и да се разкрещи за помощ.
— Хм-м! Де да можех да съм при вас! Но няма как. Ами какво ще кажете… хм-м, да де, да нямахте нищо против!
— Против какво?
— Църквата е единствената постройка на острова. Не е заключена. Ами ако подмамим мбоковите в нея.
— В Божия храм!
— Защо не? Не смятам, че е грях. Припомнете си само за каква цел използват църквите по време на война и при това истински осветени храмове, а тук случаят едва ли е такъв.
— Прав сте! Съгласен съм.
— Добре! Подробностите ще обсъдим по-късно. Преди малко казах, че на мбоковите не е изключено да хрумне да проверят дали селото наистина е изоставено. Следователно действително се налага да го напуснете. Още вечерта всичките му жители трябва да се прехвърлят на малките острови. А вие с вашите трийсет воини ще заемете големия остров. Дайте още сега необходимите заповеди, а после нека отново го посетим. Искам да избера някое място, което ще е най-подходящо за пристан.
— Тъй да бъде. Но тук има нещо, с което не съм съгласен, макар да ви се вижда съвсем естествено.
— Какво е то?
— Че сам се заемате да играете най-опасната роля.
— Имате ли някой друг подходящ човек за тази цел?
— Не.
— Тогава нищо не можем да променим. Остава открит само въпросът, дали Пена ще дойде с мен.
— Разбира се, че ще дойда — отвърна гой.
— Мога да си изиграя ролята и сам, но за всеки случай ми се иска да сте при мен, ако ми потрябва съвет или помощ.
— Що се отнася до съвета, аз едва ли ще ви потрябвам. Но ако става дума за помощ, можете да разчитате на мен.
— За това мое желание имам и друга причина. Вие разбирате езика на мбоковите, а аз не. Следователно само чрез вас съм в състояние да науча за какво говорят.