— Първо да намерим някакви ножове!
— О, сигурно! Чиригуаносите с радост ще ни приемат за съюзници и ще ни снабдят с оръжия. Нека не губим време. Да изчезваме оттук!
— Да, да тръгваме! Много скоро пак ще видим тази лагуна, и то при съвсем други обстоятелства. Вярно, че старият най-строго ни нареди да вървим само на изток и каза, че щял да заповяда да ни следят, ала въпреки това най-напред ще заобиколим лагуната. Той изобщо няма намерение да изпраща съгледвачи подир нас, защото заради заплашващото го нападение не разполага с нито един-единствен излишен човек. Добре, че не знае, че научихме всичките му тайни. Да се махаме!
С бавни крачки, придържайки се под короните на дърветата, ние поехме покрай лагуната.
3. Край Лагуна де Карапа
Докато двамата вървяхме по брега, аз бях напълно убеден, че Йерно щеше да влезе в поставената му клопка. Изглежда Пена не хранеше същата увереност, понеже шепнешком ме попита:
— Мислите ли, че наистина ще ни последва?
— Да.
— Аз не съм напълно сигурен.
— А аз пък ни най-малко не се съмнявам.
— Но ако дойде, ще му кажем ли истинските си имена?
— Не. Отначало изобщо няма да му казваме каквито и да било имена. След всичко, каквото чу от нас, за него сигурно ще е лесно обяснимо, ако проявим подобна предпазливост. А дали после ще му кажете собственото си име, ще зависи от това, дали сред мбоковите се намира някой, който да ви познава отпреди, а следователно да знае и името ви. Я чуйте! Той върви по петите ни? Само не се обръщайте!
— Нищо не чувам.
— Но аз го чувам. Я да ускорим малко крачките си! Това ще го направи по-припрян.
Ускорихме хода си и резултатът не закъсня. Зад гърба ни се разнесе глас:
— Alto ahi — стойте!
Йерно подвикна тези думи полувисоко. Престорихме се сякаш нищо не сме чули и продължихме да вървим. Тогава човекът извика по-силно:
— Рагаг, сеньори — спрете де! Трябва да говоря с вас, а вие крачите така, че едва смогвам да ви следвам!
Светкавично се извърнахме и направихме страшно изплашени физиономии. Да, наистина беше тъй нареченият Зет, Йерно. Естествено с нищо не дадохме да се разбере, че го познаваме.
— Кой сте вие? Какво искате от нас? — попитах го с такъв тон, от който ясно си личеше, че съвсем не бях очаквал тук да срещна човек и на всичко отгоре да ме заговори.
— Веднага ще научите — отвърна той. — Но първо ми кажете, що за хора сте!
— Какво право имате да ни задавате този въпрос?
— Нямам право, но повод.
— И какъв е той?
Той ни огледа изпитателно, а ние придадохме възможно най-недоверчивия израз на лицата си.
— Не ме гледайте толкова подозрително! Мисля ви доброто — увери ни Йерно.
— Всеки може да го каже, но ние нямаме желание да завързваме познанства. Та нали сте от тези мерзавци, от които току-що се отървахме!
— О, не! Да не ме смятате за приятел на стария Десиерто? Тъкмо обратното — аз съм тук, защото не се числя към приятелите му.
— Ами! Я не ни занасяйте! Оставете ни на мира! Ела, приятелю! Нямам намерение пак да попадна в някой капан!
При тези думи хванах Пена за ръката и взех да го дърпам подир себе си. Йерно бързо ни последва, задържа ме и каза:
— Но, човече, изслушайте ме! Тук съм съвсем сам. Какъв капан мога да ви поставя? Уверявам ви, че ви мисля само доброто!
— Тъй! Хубаво правите, но за съжаление ние не искаме и да знаем за вашата добрина.
— Защо? Нима приличам на човек, от когото можете да се страхувате?
— Не, това не. Но дори и да беше така, ние не сме хора, които ще вземат да се изплашат, щом са двама срещу един. Обаче вие ни разпитвате за имената ни, без да ни кажете кой сте.
— Е, веднага ще научите. Казвам се… казвам се Диего Арболо.
Той се поколеба, преди да изговори това име, и същевременно се огледа наоколо. Едва след като погледът му падна върху едно близко дърво, Йерно изрече името Арболо, която дума всъщност означава дърво. И тъй, стана ми ясно, че споменатото име не беше неговото истинско име. По съвсем лесно разбираеми причини той не желаеше да узнаем как се казва.
— Значи Арболо! — отвърнах аз. — Ами какъв сте?
— Каскарилеро.
— А-а, тъй си и мислех! Все пак колега на стария отшелник!
— Но не и приятел, а конкурент! Едва ли някой друг му мисли злото повече от мен!
— Що се отнася до това, бих оспорил мнението ви. Поне ние двамата имаме пълно основание да му желаем всичко друго само не и доброто.
— Тогава сме съмишленици!