— Възможно е да мислим еднакво, ала не се познаваме. А нямаме никакво намерение да правим запознанства на това място. Веднъж направихме тази грешка в Гран Чако, но няма да я повторим. Не ни се плаща втори път данък на глупостта ни. Тъй че вървете накъдето желаете и ни оставете да правим каквото си искаме!
Отново се престорих, че се каня да си тръгна, ала той енергично ме задържа и нетърпеливо каза:
— Но вразумете се, сеньор! Заклевам ви се, че съм враг на Десиерто и неговите индианци. Последвах ви, защото искам да ви помогна. Без мен едва ли ще успеете да изпълните намеренията си.
— Какво знаете за намеренията ни?
— Много. Известни са ми с големи подробности.
— Охо! Ще имате ли добрината да ни кажете какви са плановете ни?
— Подслушах ви. Видях идването на Десиерто, който ви остави на брега и после се върна обратно. Вие се освободихте с труд от ремъците си и поведохте разговор тъкмо под дървото, на което се намирах.
— Били сте се покатерил на някое дърво? Защо, ако мога да попитам?
— Защото исках да огледам цялата Лагуна де Карала. Каня се да нападна селото.
— Да го нападнете ли? — попитах, като направих изумена физиономия. — Че как един-единствен човек ще може да нападне цяло индианско село?
— Щях да съм луд, ако си въобразявах подобно нещо. Но просто не съм сам тук.
— Така ли? Кой е с вас? — попитах го, оглеждайки се страхливо наоколо.
— Не се безпокойте! — усмихна се той съжалително. — Хората, за които говоря, не са чак толкова наблизо, както изглежда си мислите. Но дори и да бяха тук, пак нямаше защо да се страхувате от тях. По-скоро ще ви посрещнат с отворени обятия.
— Кои са те?
— Сигурно не бих отговорил на въпроса ви тъй бързо и откровено, ако не бях чул вашия разговор. А нали и със собствените си очи се убедих, че имате всички основания да си отмъстите на стария Десиерто. Ето защо най-искрено ще ви призная, че понастоящем съм предводител на отряд мбокови, които се намират недалеч оттук.
— Мбокови ли? Та те май са врагове на тобасите, нали?
— Дори смъртни врагове! Следователно изобщо няма защо да ходите чак до чиригуаносите за помощ, щом искате да си отмъстите на Десиерто.
— Да не би да искате да кажете, че мбоковите ще ни подкрепят?
— Точно така. Елате само смело с мен, за да се убедите със собствените си очи!
— Колко са на брой?
— Петдесет и осем.
— И защо дойдохте с тях при лагуната?
— За да нападнем тобасите.
— Петдесет и осем мбокови се канят да нападнат това селище? Мислите ли, че ще го повярваме?
— Е, всъщност имате право да се усъмните в моите сведения, понеже при обикновени обстоятелства петдесет и осем души не са достатъчни, за да доведат до успешен край подобно начинание, обаче ние знаем, че воините на тобасите са тръгнали на поход срещу чиригуаносите.
— Вярно е. Но е трябвало да допуснете и възможността при идването си да заварите върналите се вече тобаси.
— В такъв случай щяхме да изчакаме пристигането на останалите наши хора.
— Значи във вашия поход участват и други воини?
— Да, един многочислен отряд, който най-много след три дни ще е тук. Както научих от вас, чиригуаносите са отблъснали тобасите, нали?
— Да, така е.
— И сега чиригуаносите са поели към лагуната да си отмъстят?
— Да. Чухме го от Десиерто. Враговете им могат да пристигнат много скоро, може би още утре ще са тук.
— А-а, тогава не бива да се бавя, иначе ще ме изпреварят и ще отмъкнат каквото искаме да вземем. И така, вярвате ли ми вече?
Не му отговорих, а въпросително погледнах Пена. Той отвърна вместо мен:
— От думите ви личи, че не ни лъжете. Искахме да отидем при чиригуаносите, а после заедно с тях да се върнем пак при тази лагуна. Но тъй като вашите мбокови са много по-наблизо, то аз не бих имал нищо против да ви последваме, ако не ни откажете да хвърлите повече светлина по един за мен неясен въпрос.
— Какво имате предвид?
— Как като бял се съюзихте с мбоковите? Как успяхте дори да станете техен предводител?
— Дълги години съм работил като каскарилеро по техните земи, така че не само ме познават, но даже станах близък приятел на техния вожд Вененосо. Сега не е толкова важно каква е причината да съм тъй враждебно настроен към стария Десиерто, но имам да му го връщам тъпкано за различни неща, а мбоковите с радост се съгласиха да осъществят плановете ми. Все още ли ми нямате доверие?
— Вече съм задоволен. А ти?
Този въпрос бе отправен към мен. Затова отвърнах:
— Щом случаят тъй се е разпоредил, смятам, че можем да опитаме с мбоковите.