В най-задната част на склада бяха освободили стената от отрупаните кори и така се беше разкрил скритият дотогава вход към дълго и ниско сводесто помещение, където се намираха множество бурета, изработени по всички правила на бъчварското изкуство. Между тях наслагаха пленниците, легнали на земята, след като отново им вързаха краката.
— Смятате ли, че тук са на сигурно място? — попита ме Десиерто с такова изражение па лицето, което съвсем ясно издаваше очакването му, че наличието на това ново помещение ще предизвика учудването мм.
— Напълно! — отвърнах му. — Оттук даже и сендадорът няма да ги измъкне.
— Не само че няма да ги измъкне, ами и него ще вкараме тук! След като се върнах с лодката от брега, където ви оставих, незабавно изпратих двама вестоносци, за да накарат нашите завръщащи се от похода воини да побързат. Надявам се да пристигнат тук преди сендадора. Но тогава тежко му!
— Ами ако той ги изпревари?
— Тогава пак ще си послужим с хитрост.
— С каква?
— Хм-м!
Той замислено заби поглед в земята, а самоувереният израз на лицето му се смени с израз на съмнение и несигурност.
— Хъмкането няма да ни помогне да заловим сендадора — казах аз.
— Известно ми е, господине, и затова ще предоставя на вас.
— Едва ли ще стане в момента. Чувствам се страшно изморен, както лесно можете да си представите. И двамата със сеньор Пена непременно трябва да поспим.
— Струва ми се щяхте да мм разкажете днешното приключение по-подробно от преди!
— Да го отложим за сутринта! Кой знае какви перипетии ще ни предложи утрешният ден и ние ще трябва да ги посрещнем добре отпочинали.
— Тогава идете да спите! Ами какво ще правим, ако сендадорът пристигне още през нощта?
— Това е невъзможно. А на зазоряване изпратете срещу него неколцина разузнавачи!
— Че откъде да знам от коя посока ще се появи!
— Ако вие не знаете, то аз знам. Сигурно ще дойде точно по дирята, оставена от мбоковите. Нека тя послужи като пътеуказател и за вашите съгледвачи. Но тези хора трябва да са боси и забележат ли неприятеля, веднага да се върнат по собствените си стъпки. Така няма да е възможно да се различат новите им следи от старите на мбоковите.
— Няма ли сега поне да разпитаме пленниците?
— От тях няма да научите нищо. Да почакаме до утре! Ако сериозно искате и през следващите дни да ви бъдем от полза, оставете ни да си починем!
— Е добре, няма повече да настоявам, и ще ви покажа стаята.
— Благодаря ви! Ще спим в тревата на градината ви, където ще намерим най-хубавото и най-удобно легло.
— Но, господине, как си го представяте? Как ще оставя да спят в тревата под открито небе двама немци, които са мои спасители? И на цялата си умора, на всичко отгоре още не сте яли!
— И не е необходимо. Искаме само да спим и нищо друго. След това ще има време и за всичко останало. Не забравяйте съгледвачите! Това е единственото, което трябва да ви втълпя в главата. А сега лека вещ!
Дръпнах Пена за ръката и той ме последва. Старият Десиерто понечи да тръгне подир нас сигурно за да продължи да ни прави приятелски укори, както и нови предложения, обаче аз го възпрях. Старият се беше променил напълно. Смъртната бледност, мъртвешкото вцепенение и строгостта бяха изчезнали и вместо тях лицето му излъчваше одухотвореност и жизнерадостност, а по страните му беше избила руменина.
Изпънахме се върху тревата в градината. Долу, край скалата, все още се чуваше барабанът. С неговите удари се смесваха пронизителните звуци на свирки и изнервящи маракаси. Стотици гласове пееха — кой както можеше и каквото си искаше. Кой би повярвал, че при подобна шумотевица човек може да заспи? Но едва бях сложил глава върху меката морава и очите ми се затвориха. Ала ето, че като на сън чух женски глас да вика:
— Сеньори, къде сте?
Пена промърмори нещо. И той бе вече заспал.
— Сеньори, сеньори! — отново се разнесе.
— A-al Навярно нас имат предвид, нали? — попита моят спътник.
— Предполагам. Това е гласът на Уника.
Девойката се приближаваше. Не ни се щеше да ни завари като скакалци в тревата и не й се обадихме, ала тя все пак ни откри. Пена продължи да лежи, преструвайки се на дълбоко заспал, но аз седнах, подадох й ръка и я попитах:
— Може би искате да ни кажете «лека нощ» сеньорита?
— Да, лека нощ и благодаря.
— Първото приемам, но второто не.
— А трябва! Вие ни спасихте, ала никой не ви обръща внимание! Чичо ми каза, че не сте пожелали да спите другаде, а единствено тук, и аз едва ли ще мога да променя решението ви, но преди да заспите, съм длъжна да ви изкажа благодарността си.