На следващия ден прекосиха широка, камениста река, която слизаше от Гросберген. Хълмовете започнаха да се приближават, прищипвайки Клюфа от двете й страни и водата течеше пенеста и поривиста. Денят бе мрачен, та за височината на издигащите се от двете страни планини можеше само да се гадае. Далеч пред тях се разнасяше рев, напомнил на Лийт за Глоумския праг, водопадът на Торрелстроммен, само дето тук заобикалящите ги хълмове многократно умножаваха шума.
— Това е Долното ждрело, първият от двата пролома на Клюфа — каза им Кърр. Посочи напред. — Погледнете наляво. Виждате ли пътя? Клисурата е толкова тясна, че проходът е трябвало да бъде изсечен в самата планина. Виждате ли? Пътят си има стена и покрив.
Старият фермер си спомняше правилно. Лийт виждаше бразда, вероятно дълга четиристотин ярда, изсечена в изникнал направо от реката хребет. Приличаше на тунел с една стена, открит към шумящата на сто фута под него река, но инак обгърнат отвсякъде от скали. Лийт можеше само да се възхищава на постижението на строителите.
Западният път започна да се вие нагоре към покрития пасаж. Шумът на изтерзаните води стана по-висок. Лийт погледна надолу, поразен: Клюфа сякаш извираше от самата скала, леейки се от сухо легло! Но когато повдигнеше погледа си, ясно можеше да види в далечината как водата се простира насам. Какво беше това?
Мистерията бе разкрита с поемането по покрития път. Лийт се осмели още веднъж да надникне по стръмния склон отдясно. Там видя могъщата река да се завихря в огромен водовъртеж, водата се движеше все по-бързо и по-бързо, изчезвайки в огромна дупка само за да се покаже като фонтан стотина ярда по-надолу. Камъните между двете места бяха напълно сухи, така че човек можеше да прекоси коритото без да се измокри; макар че подобно дело нямаше да е от полза на пътника, защото друга вертикална стена се издигаше от другата страна на реката. Гледката спираше дъха, звукът бе невероятен; достатъчно силен, изглежда, за да разцепи самата скала. Той се обърна към фермера.
— Водовъртежът — провикна се възрастният мъж. — Едно от чудесата на света.
Лийт не можеше да откъсне очи от гледката.
* * *
Тогава вървящият начело Перду нададе яростен вик. Две сиви фигури стояха в края на покрития път! Пред ужасения поглед на Лийт те изтеглиха мечовете си и се отправиха към Компанията.
Пътниците се обърнаха паникьосани. Бяха в капан! Зад тях имаше още две фигури, заплашително размахали мечове. Бяха обградени, без възможност да избягат. Клопката бе съвършена.
Брудуонците бяха на около двеста ярда, вече ускорили хода си.
— Застанете гръб до гръб! — провикна се Фарр. — Изтеглете мечовете си! Нанесете първия удар!
— Не трябва ли да нападнем една от двойките? — запита Кърр със задъхан глас.
— Не! Точно това искат да направим! Нека те дойдат!
— Ела, Лийт! — викна Уайра. — Заедно ще отдадем на тези мъже заслуженото за злите им дела!
Ококореният от паника Лийт го послуша. Извади меча си, жалък на вид в сравнение с извитите остриета на брудуонците. Оставаха само сто ярда! Можеше да види лицата им. Бяха усмихнати.
В този миг нещо се стрелна покрай Лийт и го повали на земята. Уайра изкрещя, сетне изруга. Лийт се изправи навреме да види Уайзънт с покатерилата се на гърба му Стела, който се втурваше към идващите в гърба им брудуонци.
— Тичайте! Тичайте! — изкрещя Фарр. — След нея!
Воините пред тях спряха изумени, сетне се обърнаха и побягнаха от набиращия скорост звяр. Стела пришпорваше огромното животно. Когато то се приближи до враговете, тя се приведе надясно до стената, вкопчена в козината му.
Един от брудуонците се обърна и нанесе удар с меча си. Лийт не можа да види дали замахът му е бил успешен. Уайзънт прегази боеца, отхвърляйки го настрана. За миг брудуонецът се олюля на ръба, сетне с вик падна в реката. Почти мигновено Водовъртежът го погълна. Обезумял, той се опита да се измъкне, ала водата го привлече и Лийт го видя да изчезва в пастта на въртопа.
Уайзънт се втурна към другия воин. Брудуонецът бе попаднал в собствения си капан: нямаше къде да бяга, освен право напред. Огромният звяр се спусна отгоре му. Стела подтикваше животното. То ускори, но не бе достатъчно бързо. С последни сили брудуонецът изскочи от покрития път и се покатери на каменистия склон встрани. Миг по-късно Уайзънт, с все още вкопчилата се здраво Стела, профуча покрай него.
След няколко секунди се появи остатъкът от Компанията, търчейки с всички сили. Лийт се извърна и погледна нагоре. Брудуонецът се бе изкатерил високо на склона, опрял се на голяма скала.