Четиримата фодрамци се бяха отправили по-рано да проверяват капаните с надеждата, че снеготопенето тази година ще подрани и ще могат да се възползват от езерата и реките на Уитвества, за да пренесат с канута кожите до Трейка. Рискуваха дълго и гладно чакане на топежа, но възнагражденията от занасянето на първите за сезона кожи на интересуващите се от мода трейканки бяха достатъчно големи, за да оправдаят изтърпяването на несгодите. Тъй че всяка година неколцина дръзки фодрами поемаха риска и се отправяха през дълбоката зима към Порталите на Клюфа, най-западната точка на Южния маршрут. Крачеха сред сняг и лед, изтърпяваха най-ужасните бури, оцелявайки с осолено месо и каквото успееха да уловят сред гората. И всяка година неколцина фодрами биваха погълнати от водата или гората, изчезвайки безследно.
Тази година зимата бе средна работа, каза фодрамският водач. Топенето не се очаквало поне още четири седмици, дори толкова далече на юг. Така че възнамеряваха да го дочакат в заслона на планините, сетне да поемат с брезовите си канута, щом водата е готова. Сега с появата на Компанията възникваше и друга възможност. Можеха да се възползват от Южния маршрут докато още е замръзнал, да изчакат в Средопът топенето и сетне с канута да се спуснат до Виндстроп Хаус. Кърр и брадатият фодрамец дискутираха дълго, сетне пристъпиха към Перду.
— Убеден ли си, че искаш да продължиш? — запита го възрастният фермер. — Вече се отдалечи повече от възнамеряваното и семейството ти е на много мили зад гърба ти.
— Не ми напомняй — отвърна мрачно Перду. — Бих дал всичко да се върна при огнището си. Ала вождът ме натовари със свещен дълг и аз не ще мога да се върна, преди да съм видял мъртвите лица на враговете ни, тъй че трябва да отида в Прогнилите земи.
— Прогнилите земи? Нима фенните наричат богатите ни земи тъй? — за пръв път гневни жилки пробягаха по лицето на веселия фодрамски водач.
— Така е; а как е известна Мирвидда сред благородните фодрами? — запита лукаво Перду, добре запознат с отговора.
— Има нещо вярно — отвърна брадатият, отново смеейки се. — Тъй е с людете, чиято собствена земя е на първо място в умовете им!
— Добре тогава — намеси се Кърр, желаещ да потеглят, — ето каква е работата. Трябва да дойдеш с нас в земите на фодрамите, обаче Уайзънт не може да дойде с теб. Турът е прекалено голям за много от пътищата, по които ще вървим и не съществува брезово кану, което да е достатъчно голямо за туловището му, дори и да успеехме да го придумаме да се качи в едно. Какво правим?
— Реторичен въпрос, несъмнено! — отвърна Перду, разтревожен, че в тъгата си по близките е забравил дара на вожда. — Със сигурност ти и достойният фодрамец имате предложение!
Достойният фодрамец започна да се смее, докато коремът му не се заклати.
— Прав си, а ей го и отговорът. Недалеч на север от Порталите живее отшелник, прехранващ се с лов на горски животни. Той е невероятен ловец и продава месо на всички минаващи фодрами. Мисълта ми е следната: нам е нужна храна, а той има нужда от товарно животно. Дали не бихме могли да направим изгодна и за двете страни размяна? Алтернативата е седмица лов сред гората, което ние не бихме предпочели, а и на вас ще се стори доста неудобно. Какво ще кажете?
Дълго време Перду стоя мълчаливо, обмисляйки проблема. Понякога повдигаше поглед към едрото тяло на рунтавия си приятел, спасителят при Покрития път. Нерешителността бе изписана на челото му.
Кърр заговори.
— Приятелю, ще се завърнеш ли у дома или ще дойдеш с нас? Направи избора си! — не му бе приятно да притиска осиновения фенни, но времето и страхът от забавяне го притискаха.
— Дай ми минутка — отвърна Перду.
— Както желаеш.
Феннито се отдалечи тихо с приведени рамене, търсейки тихо място за размисъл. Незабелязана, друга фигура го последва.
Кърр проследи Перду с поглед, сетне се обърна към фодрамския водач.
— Ако съм го преценил правилно, ще дойде с нас. Трябва да се приготвим за тръгване. Този отшелник много встрани от пътя ни ли живее?
— Не, само на около миля от началото на Южния маршрут. Ще събера хората си и ще се приготвим. Фодрами, фирейнци и фенни заедно по Южния маршрут. Това намирисва на история край огнището — с подходящите украшения, естествено!
И отново смехът, безгрижен и щастлив дори в лицето на рисковано пътешествие.
Малко по-късно старият фермер се обърна към фодрамеца.
— Трябва да зная — рече Кърр, — как фодрамци наричат Мирвидда?
Брадатият се изсмя засрамено.
— Раккра — отвърна той? — Земята на прокисналата воня. Макар думата да има малко по-нецензурно значение от моя превод.