— Изчезвай най-сетне! — добронамерено изръмжа един от спътниците му. Той бе по-слаб, но също нисък, с рошава брада и парцаливи дрехи. Дори и в зимния мраз кожената му жилетка бе отворена. Под нея носеше само тънка риза, вероятно опит за ненужно перчене или просто доказателство, че фодрамецът е роден в тази земя. Панталоните му бяха осеяни с кръпки, вероятно белег за някой грижещ се за него у дома. Бройката на разпорилите се кръпки и нови цепки говореше за нуждата от още грижи при завръщането му.
Дружелюбният фодрамски водач кимна на Перду, който въздъхна и побутна Уайзънт по хълбока. Заедно поеха по тясна пътека и след миг гората погълна двамата мъже и огромния звяр.
Докато лидерът отсъстваше, „момчетата му“, както ги наричаше, извлякоха от храстите две шейни, натоварени с денкове кожи. Най-високият от фодрамите, който стигаше едва до раменете на винкулчани, вдигна една от балите с лекота и я постави на останките от каменна стена.
— Време за упражнение! — рече той. — По-добре да свикнете с балите.
Той махна към членовете на Компанията, приканвайки ги да повдигнат денка.
Кърр се огледа. Никой не гореше от желание да опита силата си. Той се намръщи, сетне пристъпи напред и доближи огромния пакет.
Нямаше къде да хване обвитите в плат кожи. Разпери широко ръце, наведе се и прегърна балата. Повдигна я от стената, постоя така няколко секунди и я остави обратно.
— Нищо работа — рече, докато си поемаше дълбоко въздух.
— Извинете — каза Стела, — но не виждам как ще носим всички тези бали по пътя.
Уайра се приведе към нея.
— За тази цел има шейни. Никой не би могъл да носи някой от денковете продължително. Трябва да тежат сто фунта!
— Само по деветдесет — весело рече белязаният фодрамец. — Наричаме ги проклятия. Ако носиш две, двойно проклятие; три — тройно и тъй нататък.
— Да носиш две? — със съмнение каза Уайра.
— Да — сериозно отвърна парцаливият. — Или повече. Разбира се, предимно използваме канута, но когато реките са маловодни или бързеите са прекалено опасни, пренасяме канутата и кожите до по-тихи води.
— Шегувате се! — промърмори Фарр, оглеждайки натрупаните шейни.
— Естествено, колкото по-малко обиколки ни се наложи да направим, толкова по-висока цена получаваме за кожите. Тъй че понякога се захващаме с бързеите в неподходящо време. Друг път вземаме прекалено много бали. Нашият водач държи рекорда за най-много денкове прекарани край Високи пренос — девет мили предимно по нанагорнище — именно и затова е наш лидер.
— Колко бали? — невярващо запита Кърр.
— Нека кажем, че този ден той бе петорно прокълнат.
Компанията ахна. Пет бали! Четиристотин и петдесет фунта! Що за хора бяха тези?
— Нека опитам — викна Фарр. — Брегаджиите не сме по-слаби от останалите!
Фодрамите се спогледаха развеселени, сетне кимнаха към мъжа от планините.
По-възрастният Сторрсен решително пристъпи към денка, сетне ловко се наведе, вдигна го над главата си и го постави на рамене. Триумфално се изправи и каза:
— Друга бала!
Фодрамите си размениха кимания и парцаливият взе нова бала, която донесе до Фарр. Младежът се наведе и фодрамецът постави денка върху първия. С видимо усилие Фарр се изправи, пренесъл тежестта върху гърба и раменете. Пристъпи напред да покаже, че може да се справя с тежестта.
Фодрамите избухнаха в аплодисменти и дрипавият въпросително погледна към храбрия брегаджия.
— Друга бала! — изкомандва Фарр и се приведе, за да удържи увеличеното тегло. Този път мощните крака с усилие издържаха, но с невероятно усилие на волята той се изправи с три струпани една върху друга бали.
Този път фодрамите изразиха одобрението си с викове, а по лицата им се изписа неподправено уважение. Лицето на Фарр пък бе почервеняло от усилие и той се отпусна на колене. Услужливи ръце поеха товара му.
— Наистина забележително! — рече белязаният. — Три бали на едно рамо!
— Три не са пет — отвърна Фарр. — Нито няколко треперливи крачки са девет мили по нанагорнище.
Гласът му не оставяше място за съмнение, той се възхищаваше от търговците на кожи.
Фодрамите отново се спогледаха, този път леко гузно.
— Всъщност трябва да признаем нещо — рече най-високият.
— Какво? — викна Фарр. — Лъгали сте ни?
— Не — изсмяха се те. — Само дето разполагаме с малко улеснение при носенето на балите, ето го.
Всеки от мъжете измъкна от колана си кожен ремък с дължина около един фут, широк три инча и с дупки във всеки край. Докато Компанията гледаше, фодрамите извадиха въжета от джобовете си и привързаха краищата на ремъците. Сетне извадиха по-малки ремъци и ги вързаха в свободните краища на въжетата, така че се образува нещо като люлка.