— Това е мекапал — обяви белязаният, посочвайки към ремъците си. — Ей така се използва.
Той постави широката лента край челото си, оставяйки въжетата да висят зад него. Парцаливият взе денк и го постави в дъното на люлката, опирайки го на кръста на белязания. Две други бали бяха поставени отгоре, намествайки се плътно до гърба му. Мощните вратни и раменни мускули с лекота поеха напрежението.
— С малко тренировки човек спира да ги усеща — фодрамите се изсмяха и погледнаха Фарр.
Лийт също с опасение се взираше в буйния планинджия, очаквайки неминуемото избухване. Ала такова не последва. Наместо това, бавна усмивка се разля по чертите на Фарр, отпускайки сключилото ги напрежение.
— Мекапал, казвате? — рече той ухилен. — Ще ми покажете ли как се прави?
— Разбира се — отвърна високият. — Всъщност ние ще ти изработим един в чест на вдигнатите без помощ три бали. Това си заслужава разказването!
Останалите също изразиха одобрението си и усмивката на Фарр се разшири още повече. Лийт никога не го бе виждал толкова доволен.
Завърналият се фодрамски лидер откри брегаджиите ентусиазирано да се упражняват в носенето на денкове. Всички, с изключение на Сторрсенови, се задоволиха с по две бали: тежеше, но теглото не изглеждаше непоносимо. Вървяха приведени под товара, като че щяха да се прекатурят на всяка крачка. Веднъж привикнали, тежестта всъщност им помагаше да ходят. Обикаляха из руините на форт Брумал — всички, с изключение на хауфута, който се оправда като потупа огромното си благоутробие и се оплака, че вече носел повече от другите. Тъй че той мълчаливо приседна на един камък, като очевидно лудориите на натоварените му съселяни не го впечатляваха.
— Отлично, отлично! — избоботи лидерът. — Ще направим фодрами от вас!
Фодрамите се изсмяха в хор при мисълта как брегаджиите търгуват с кожи и Компанията се присъедини към смеха им. Сетне се стовариха на заснежената земя, измъквайки се от товарите си и безпричинно заливайки се от смях. Доброто настроение на фодрамите изглежда бе заразно; никой от Компанията не знаеше защо се смее. Но мина известно време, преди лидерът на фодрамите да може да продължи.
— Отшелникът се съгласи на размяната — докладва той, — при едно условие. Иска да види групата ни, преди да ни даде провизии.
— Защо? — ядосано запита Фарр. — Уайзънт не му ли беше достатъчен?
— Не се притеснявай — бързо отвърна лидерът. — Така или иначе ще трябва да помогнем за провизиите, пък и той ни е на път. Освен това — додаде — не се знае, може да ни даде нещо полезно.
— Какво ли пък може да ни предложи един стар отшелник? — прошепна Лийт на брат си.
— Никой не е казвал, че е стар — отвърна лидерът.
Отшелникът живееше в пещера под обрасъл с дървета хълм. В отдавна забравени времена няколко нагли водни капки бяха прорязали огромния варовиков блок, оставяйки малка дупчица за своите посестрими. Лед и вода се трудили усилено, ден и нощ, зиме и лете, година след година в младостта на света, дълбаейки корените на варовиковия хълм. Сетне един ден отчаяни люде открили пещерата, изследвайки дълбините на проходите и височината на пещерите, без да подозират, че обширната мрежа била издълбана от водни капчици.
Много години пещерата била използвана за скривалище от обирджии, база за нападения по Западния път. Бандитите оставяли костите, пръснати край Порталите и пътниците открили други пътища от Фирейнс към останалата част на Фалта. Тогава людете от Уитвества започнали да залагат капани из местността и повели оспорвана борба с престъпниците. Най-накрая Уайтбирч от Уудсманкоут събрал армия, с която обсадил пещерата. Обирджиите, под командата на яростен главатар, чието име не се е запазило, удържали месеци, защото били много добре запасени и имали вода в изобилие. Финалният сблъсък с ръкопашен бой из пещерите се превърнал в определящата легенда на фодрамите, денят, в който горските кланове забравили враждите си и се обединили пред лицето на общия враг. Уайтбирч и главатарят на престъпниците се дуелирали с мечове върху плоска скала в главната пещера и след отчаяна битка престъпникът бил повален, ала Уайтбирч също бил смъртно наранен и починал на път за вкъщи.
Лидерът на фодрамите разказа всичко това на Лийт и останалите, докато се отправяха към варовиковия хълм. Той се издигаше пред тях, обгърнат в мрачни сенки, като че кипялата в недрата му злина преливаше.
Внезапно се появи и самият отшелник, облечен в синя роба, блещукайки край основата на тъмното възвишение. Лийт ахна. Откъде се бе появил?