Мъжът ги подкани да се приближат. Докато стопяваха разстоянието, видяха тясна цепнатина, черна линия в сивия склон. Оттук се бе появил отшелникът. Пътниците минаха през нея, като на едно място трябваше да приклекнат, защото таванът се снишаваше.
— Пазете си главите! — изръмжа домакинът им, докато ги повеждаше из дебрите на хълма.
Отшелникът изобщо не изглеждаше както Лийт си го бе представял. На не повече от четиридесет, високият, добре сложен мъж приличаше повече на придворен, отколкото на пустинник. Лицето му бе избръснато, имаше дълги руси кичури, напрегнати очи и високо чело, което той използваше да се мръщи на гостите си.
— Седнете — протегна пръст. Насядаха в широка, осветена от факли зала. От пукнатина в тавана лъч светлина се забождаше в каменната маса, отрупана с хляб и месо. По песъчливото дъно на пещерата имаше загладени от отминалото време камъни, които Компанията използва като столове. Малък огън проблясваше в ъгъла, запращайки струйка дим към процепа високо горе.
— Яжте колкото ви душа иска — рязко каза отшелникът. — Аз не мога да се присъединя към вас; правя експеримент, който не мога да си позволя да изоставя.
И без да дочака отговор, той изчезна в една от другите кухини. Достатъчно гладни да не обърнат внимание на странното поведение на домакина си, пътниците започнаха да опитват обилното ядене. Вино, пресен хляб и осолено месо. Отшелникът определено не се лишаваше.
Върна се тъкмо, когато приключваха и настоя да му се представят. Докато те произнасяха имената си, той кимаше и си ги повтаряше под нос, като че искаше да ги запомни. Най-накрая дойде до мястото, където Лийт седеше с брат си.
Хал се представи и прие формалното си приветствие в Бандитската пещера, като че е получил подарък. Лийт се усмихна в себе си. Хал водеше самотен живот, единствен мистик във фермерско поселище. Може би той и отшелникът щяха да станат добри приятели.
Сетне мъжът в синя роба обърна очи към Лийт и моментално в тях проблесна разпознаване. Безразличието го напусна като отърсено наметало и той обяви сериозно:
— Този очаквах — обърна се към Кърр. — Трябва да говоря с него.
Обърканите пътници се спогледаха, сетне обърнаха глави към Кърр, който сви рамене. Каква работа имаше отшелникът с Лийт? Как можеше да го чака? Със сигурност не е знаел за идването му? Може би беше шпионин?
Русият мъж се взря внимателно в лулеанския младеж.
— Бяха ми разкрити аспекти от бъдещето ти. Мога да ти кажа за тях, ако желаеш.
— Как така са ти били разкрити? — Лийт бе предпазлив.
— Надникнах в бъдещето — отшелникът звучеше уверен и изглежда не бе обезпокоен от безизразното изражение на момчето. — В земята ти няма ли пророци?
Лийт поклати глава.
— Е, искаш ли да чуеш?
Лийт сви рамене, несъзнателно повтаряйки жеста на Кърр. Защо не? Няма да навреди.
Внезапно Хал се изправи и се провря между двамата.
— Отговори ми следното — обърна се към домакина, а в гласа му Лийт долови гняв, — кой ти е дал разрешение да говориш с брат ми?
— Разрешение? — смаяно повтори отшелникът. — Защо да искам разрешение? Що за обичай е това?
— Не си ни казал от чие име ще изречеш тези думи. Със свои сили ли четеш бъдещето?
— Не, разбира се! — сопна се отшелникът. — Чувам думите на Най-възвишения и ги повтарям.
— Значи приписваш авторитета на Най-възвишения на пророчеството си?
— Да! Не говоря от свое име, а от Негово — отшелникът ставаше все по-раздразнителен. Добре познаваше Огнебитието. На какво основание това хлапе си позволяваше да разпитва така пророка?
— Хал, Хал — провикна са хауфутът, поставяйки ръка на рамото му. — Какво става? Защо се отнасяш така грубо с домакина ни?
— Тогава ще перифразирам питането си. Получи ли изричното разрешение на Най-възвишения да споделиш тези думи?
— Каква друга причина би имало да ги науча, ако не да ги споделя с онзи, за когото са предназначени?
— С други думи, предположил си. Искаш публично да изречеш слова, предназначени да останат в тайна, без да се допиташ до разрешение от стопанина им и без да ни кажеш чии са те, приписвайки на себе си славата. Как смяташ, че Най-възвишеният ще се отнесе към поведението ти?
— Поведението ми? — викна отшелникът. — Не моето поведение се гледа тук! Това е моят дом; кой си ти да ме поучаваш какво мога да казвам на гостите си? — от устата му изхвърча слюнка. — Винаги се намира някой, който иска да заглуши словата на пророка!
— Притеснявам се какъв ефект биха имали думите ти върху брат ми! — отвърна Хал.