— Каква тайна? — прекъсна го объркан Лийт.
— Знаеш нещо за един от спътниците си, което би могло да ти даде предимство и не знаеш какво да правиш със знанието. Разбираш ли ме? Не се съгласявай, освен ако не знаеш за какво говоря.
Образите на спорещите Уайра и Фарр нахлуха в ума на Лийт. Помисли си за Стела, за впиянчения й брат, за това какво щеше да каже, ако узнаеше за Уайра.
— Да — замислено рече Лийт. — Зная какво имаш предвид.
— Хубаво! До два дни ще се убедиш в думите ми.
— Но откъде знаеш тези неща? — поинтересува се Лийт. — Чий глас чуваш?
— Казах вече; чувам гласа на Най-възвишения. Отделил съм се от плътта и лесно е за мен да обитавам Огнебитието. Двадесет години живея в тази пещера, отдаден да слушам гласа Му — очите му се замъглиха. — Може да бъде чут на много места: сред дърветата, шумящи с вятъра; в движенията на животните; в редуването на сезоните. Понякога, когато съм постил в молитва и не съм спал много дни, Той говори директно в ума ми. Такива бяха думите, които ми каза за теб.
Лийт кимна, удивен, че живеещ в пещера на хиляда мили от Лулеа може да има съобщение за него.
Ала какво означаваше това? Той накара отшелника да му разясни предсказанията, ала мъжът в синя роба отвърна, че не знаел. Лийт не бе сигурен дали това е истината — но защо такъв свят човек ще лъже? И по-важно, защо вечно говорещият за Най-възвишения Хал така остро се бе възпротивил на думите? Та нали пророчествата не се отнасяха за него! Не беше типично за Хал да говори така. Лийт бе сигурен, че и останалите смятаха така: брат му ги бе посрамил.
Сетне, сякаш прочел мислите му, отшелникът заразпитва Лийт за семейството му. От въпросите му личеше, че се отнася към Хал със силно подозрение, дори намеквайки, че сакатият е движен от завист.
— На какво да завижда? — каза Лийт. Само ако знаеше, помисли си. Цял живот аз съм този, който му завижда.
Странникът в сини одежди се изправи в целия си внушителен ръст.
— Съзирам въздигната съдба да те очаква — обяви той с блеснали очи. — Тъй предричам: ще владееш люде и дори кралства ще се покоряват на гласа ти. Делата ти ще вдъхновяват други сега и в бъдните векове — той снижи глас за миг и очите му загубиха напрегнатостта си. — Вероятно брат ти, който несъмнено притежава визия в бъдещето, вижда нещо от това и завижда на това, което той нивга не ще постигне.
— Убеден ли си в това? Въздигната съдба?
— Уверен съм — отвърна отшелникът, дишайки тежко. — Макар да ме изненадва не по-малко от теб.
Тази нощ Лийт не можа да заспи.
Бе оставил отшелника в главната зала и бе открил приятелите си да спят в няколко по-малки ниши близо до задната част на Бандитската пещера. Хал лежеше сам в една ниша, свит на гладката скала, завивките му спретнати както винаги. Леглото на Лийт бе приготвено на друга каменна скамейка няколко фута по-натам. С влизането си в малката пещера Лийт усети, че брат му не спи, но не каза нищо, докато си наместваше одеялата в по-малко неудобна позиция.
Отшелникът наистина го бе изненадал. Не бе знаел как да реагира, когато странникът му бе разкрил пророчеството си, нито знаеше какво да прави с узнатото. Думите отново и отново пробягваха през ума му. Въздигната съдба. Власт над хора и кралства. Вдъхновение за други. Въздигната! Ще видят те!
Размишленията му бяха прекъснати от раздвижване на камъка до него. Хал, който очевидно също не можеше да спи, се надигаше. Необичайно! Хал винаги е спял дълбоко! Докато брат му напускаше спалната пещера, Лийт се надигна и тихо го последва.
Кьопчото отиде право в стаята на отшелника, откривайки я безпогрешно, макар в непознатите пещери под хълма да цареше почти пълен мрак. Следвайки го от разстояние, Лийт непрекъснато се блъскаше в тъмното, като в един момент си обели коляното. Със сигурност Хал знае, че го следвам, зачуди се Лийт. Сигурно ме чува.
Внимателно надникна в малката пещера, където спеше отшелникът. Хал се бе изправил над заспалия мъж.
Дали да извикам? Какво ще му направи брат ми?
Тогава Хал заговори — бавно, тихо, ясно, решително.
— Ти наруши волята на Най-възвишения — долетя гласът му. — Разкритото тази вечер от теб пророчество бе дадено за теб, а не за Лийт; да насочва твоите стъпки, а не неговите. Бе ясен сигнал, че отшелникът от Бандитската пещера трябва да послужи на инструмента на Най-възвишения, а не самият той да се превърне в инструмент. Пророчеството не трябваше да му бъде предавано, преди времето да е настъпило. Заради непокорството ти, той го чу прекалено рано и то ще бъде прекалено голяма тежест за него. Ще изпитва съмнение и други ще страдат заради това — пое си дълбок, накъсан дъх, сякаш изпитваше болка. — Ти разруши плана и стори трудно, ако не невъзможно, за детето да изпълни призванието си.