След около час другите се върнаха. Времето се бе влошило толкова, че видимостта на Манум се простираше на не повече от няколко ярда. У дома бихме нарекли това снежна буря — стой си вкъщи, наръчкай огъня. Цяла вечност не се бе стоплял истински, не и откакто бе заминал за Брудуо преди две години. Опита се да не мисли за топла камина и пълен стомах. И смях. Особени усилия отделяше да не мисли за смях.
Брудуонците накараха пленниците да продължат в снежната буря. Какво правят? Пред себе си Манум чу Индретт да кашля, усети раздиращата я болка. Няма да издържи.
Отне им час да се придвижат на няколкостотин ярда по каквото Манум предполагаше, че е Западният път. Тогава свиха встрани и се отправиха сред дърветата, където снежната покривка бе по-тънка. Не след дълго дойдоха до поляна, в средата на която имаше къща, заобиколена от дълбоки преспи. Предната врата бе със счупени панти, но нямаше следа от живот. Ужас обхвана Манум.
На верандата лежаха две зверски накълцани тела. Едното от тях бе на дете.
Индретт започна да хленчи. Брудуонците не обърнаха внимание на звука и прекрачиха през по-едрия труп, за да влязат. Последователят накара пленниците да сторят същото. Манум погледна тялото на мъжа. Да избяга ли се бе опитвал или да защити семейството си? Смъртта му бе настъпила в очевидна агония със знанието, че не е съумял да го стори.
В стаята лежаха още две тела, жена и дъщеря. Бяха се простили с живота си в опит да се скрият от сила, по-жестока и от най-големите им кошмари. Несъмнено бяха сполетени от ужасен край.
В отговор на кимане на брудуонския лидер, останалите воини изнесоха телата навън и ги метнаха в снега.
Храна, топлина, подслон, помисли си Манум по-късно вечерта, докато лежеше на пода, на същото място, което по-рано бяха заемали телата. По-скоро бих търпял студ и глад. Тази нощ той не можа да спи.
— Никой не е оцелял през Мосбанкските бързеи — рече високият.
Лидерът сви рамене:
— Защото никой не е разполагал с нашата възможност. Южният маршрут обикновено е приключван в късна пролет или ранна есен. А сега е едва след топежа; не съм чувал друг фодрамец да е поемал толкова рано.
— Вярно — автор на тази реплика бе парцаливият, който все още не бе взел решение.
— Мосбанк е доста пълноводна от стеклите се в нея води. Особено след последните снеговалежи. Всъщност тя почти прелива. Тъй че не без божията ръка разполагаме с възможност да минем бързеите!
— Знаеш ли колко гроба има под тях?
— Тридесет и три. Броил съм ги. Да не мислиш, че ще възпяват делата ни, ако прекосим с канута Котиледон в ранна утрин? Слава се печели с храброст. Трябва ли да ти напомням за Тренстейн и Туйската гора?
Белязаният се обади:
— Точно така. Предварително знаехме всички рискове, когато се отправихме на това пътуване, защото искахме да хванем високите цени от началото на сезона в Станлоу. Но ако чак до лятото от Уитвества не се получат кожи, цялото злато ще отиде в Тренстейн. Онези туйски кожоеди няма да се спрат пред нищо, за да получат малко трейкански пари.
— Може би бурята ще отмине — рече предизвикателно високият.
— Вече е твърде късно за това — отвърна лидерът. — Пък и става въпрос за честта ни. Съгласихме се да отведем тези фирейнци до Виндстроп с най-голяма бързина и не можем да ги изоставим точно сега. Отправили са се да спасяват приятели. Кой от вас не би рискувал с бързеите, за да спаси близките си?
Високият колебливо кимна. Виждаше накъде отиват нещата.
— Добре тогаз — съгласи се той. — Ще минем през бързеите. Само един от нас да оцелее, историята му ще си заслужава.
— Ще се погрижим за това! — изсмя се лидерът. — Знаеш какво се случва с разказваните край фодрамските огньове истории. Още преди края на годината ще разказват как сме танцували по чорапи върху Брезоедите.
Един по един членовете на Компанията изникнаха от набързо струпания заслон срещу снега. Гората изглеждаше като след първите септемврийски снеговалежи, с дълбоки преспи по земята и леден северен вятър, свирещ из короните. Звуците на пролетта бяха приглушени, само шумоленето на бързеите тихо достигаше до тях измежду дърветата. Кърр хвърли поглед по пътеката, запречена от натрупан сняг.
— Това е единственият начин — каза тихо лидерът. — Времето ще се оправи след седмица.