— И преди е ставало така — отвърна фермерът. — Отново и отново не сме разполагали с избор. Тъй да бъде!
Фодрамският лидер го бе уверил, че не бива да се притеснява от бързеите, ала Кърр се съмняваше в това. Иначе защо щяха да се бавят досега? Нетърпеливите лица на фодрамите не го успокояваха.
Канутата бяха пуснати по вода и натоварени и Компанията пое сред зеленикавите води на езерото. Двете лодки завиха надясно, плувайки между брега и малко островче, увенчано със самотен бор. Фодрамите спряха да гребат, но канутата продължиха да ускоряват. Езерото изчезна между дърветата и далеч напред в мъглата Лийт различи камъни. Бързеите.
Сега гребците се бореха с течението, като усилията им не забавяха особено движението на лодките. Лидерът насочваше кануто си отпред и седналият във втората лодка Лийт внезапно видя как първото кану изчезна.
Миг по-късно и второто кану дойде до ръба на стръмен наклон, поредица от стръмни прагове. Преди Лийт да се осъзнае, носът се наклони и разцепи пяната. Момчето бе подхвърлено нагоре и се замъчи да заеме предишното си място, докато лодката се стрелваше надолу. В двата края фодрамите използваха греблата си, за да отбягват камъните. Лийт откри, че могъщият рев на бързеите поглъща крещенето му. Летяха надолу, надолу сред пенестия Прощъпалник. Вода и скали фучаха край ужасените пътници. Сетне внезапно се озоваха сред спокойни води. Бяха прекарали сред бързеите само няколко секунди.
Вляво имаше песъчлив бряг, леко посипан със сняг. Над главите им стръмни склонове обгръщаха реката. Около им бучаха синьо-зелени води. Челното кану отново изчезна от погледа им.
Докато втората лодка на свой ред приближаваше Второстъпника, тя се удари в невидим подводен камък, който я завъртя. Лийт почти бе изхвърлен от мястото си. Високият се опита да спре движението, но веслото му се счупи. Кануто се доближи опасно до праговете, поклащайки се настрани, накланяйки се опасно над притискащите го вълни. Сетне, в последния възможен момент, парцаливият заби веслото си между два камъка. Кануто потрепна, задната част се стрелна и те се спуснаха с гърба напред.
Лийт се прекатури върху бала, тропвайки главата си в ръба на лодката. Оловносивото небе се завъртя над него, докато кануто хвърчеше надолу по стъпаловидните бързеи. Ако реката бе по-маловодна, щяха да се разбият на парчета върху камъните; ала преливащата Мосбанк тласкаше черупчицата напред и я изплю в Мътилчока. Един от бордовете бе продупчен (над ватерлинията), но иначе бяха невредими.
И отново течението неумолимо ги повлече напред и надолу край водовъртежите на Мътилчока. Тук проломът се стесняваше дотолкова, че всички води трябваше да се прецеждат през двадесетфутов процеп между стръмни гладки стени. Течението ги хвърли като отнесено от буря семенце. Водещото кану, повлечено наляво от мощните струи, се одра о скалата, разцепвайки борда под ръката на кормчията. Кануто започна да се пълни с вода. Зад тях парцаливият, сега кормчия на втората лодка, яростно загребваше водата в опит да отклони лодката от стената. Доближаваха се все по-близо и по-близо, сетне течението ги понесе наляво и те се плъзнаха на инчове край камъка. Лийт мерна първото кану, което отплуваше в разширяващ се канал, сетне мощното течение отново ги подхвана и ги запрати към брега.
В последния миг кануто намери тесен проход между стръмната стена и остров с бели брези. За миг водата утихна и Лийт се намери седнал близо до носа до Стела и брат си.
— Къде сме? — викна Лийт към парцаливия, който сви рамене:
— Никога не съм бил толкова напред в бързеите.
Високият седеше изморено на кърмата, безпомощен без греблото си. Буквално трябваше да се осланят на милостта на течението.
Пред тях голяма скала разделяше течението на две. Кануто се носеше право към нея, отново започвайки да ускорява, попадайки в пенестите струи. Изглеждаше, че отиват надясно, но отново течението ги захвърли в противоположната посока, на косъм от камъка. Лийт усети клон да бръсва ръката му, сетне внезапно реката изчезна, докато политаха надолу от десет фута височина. Кануто се приземи с плясък, който разцепи корпуса.
— Вода! Вода! — извика Стела.
Парцаливият откъсна парче от ризата си и го натъпка в процепа, спирайки теча, но сега пък кануто се завъртя из реката и стоящият на носа загреба бясно, за да ги насочи напред. След около минута се намериха сред голямо, спокойно езеро.
Фодрамите ликуваха. Отдясно първото кану вече бе изтеглено на брега и течаха бързи поправки. Няколко резки удара — и втората лодка също се намери до тях.