Кърр спря и се загледа. Нейде, под зеления балдахин, брудуонците крачеха насам. Можеха ли да бъдат надвити? Бяха ли пленниците им все още живи? Не бе забравил питането на Перду.
Обърна се към Компанията.
— Мога да ви предложа само надежда и то не в особено обилни количества. В продължение на четири седмици бях наясно, че един ден ще трябва да нападнем воините, въоръжени единствено с тояги и ръждиви мечове. Измислях план след план и ги отхвърлях до един.
Пое дълбоко дъх и се вгледа последователно във всяко лице. Обикнах ги, помисли си той. Дори Фарр. Неволно бе започнал да харесва този груб, несдържан човек.
— Ще трябва да изпратим напред разузнавач, който да гледа за наближаването на врага и да ни съобщи. Очевидно трябва да изберем подходящо за засадата ни място, да ги причакаме и да ги нападнем, преди да са се опомнили. Някои от нас трябва да се опитат да изолират един от брудуонците и да го заловят жив; останалите трябва да се заемат с другите двама, колкото се може по-бързо. Така че ще се разделим на две групи. Фарр ще води едната, начело на другата ще бъда аз.
Тази под командването на Фарр ще има за задача да се справи с двамата брудуонци и да осигури безопасността на пленниците им. Един от тях трябва да бъде и разузнавач. В тази група ще влизат Перду, Стела и Хал.
Аз, Лийт и Уайра ще формираме втората група. Нейната цел ще бъде залавянето на един от брудуонците, за предпочитане без да го наранява. Групата, първа съумяла да изпълни задачата си, ще се притече на помощ на останалите.
Ще пренощуваме тук. Първият отряд ще поеме първата смяна. Брудуонците могат да се появят по всяко време.
— Но е малко вероятно да е през нощта, нали? — попита Уайра.
— По всяко време. Предположенията могат да ни струват живота.
Брудуонците не дойдоха тази нощ. Следващата вечер завари Компанията да лагерува ниско край южните склонове на Щефл, точно край Западния път. Над тях и вдясно, планината се извисяваше; безлесният връх и прорязаните страни, скрити от снега, който дъхаше хлад в долината. Навсякъде гъмжеше от новозавърнали се птици, които чуруликаха и грачеха в усядането си в обичните си северни земи. Мускусна миризма се носеше от недалечно блато.
Лийт лежеше, подложил раницата под главата си. Това може да е последната ми нощ. Толкова дълго се опитваме да намерим тези брудуонци и сега сме близо до тях, а ми се ще да не бяхме. Е, каквото и да се случи, отново ще видя майка и татко. Той въздъхна и го обзе дълбок страх от болката на острието и студа на смъртта. От раницата си извади брезова фигурка и я притисна до гърдите си. Татко! Моля те, помогни ми! Зная, че се нуждаеш от цялата си смелост, ала отстъпи ми малко, само за тази нощ! Няколко студени сълзи покапаха по недовършеното лице на дърворезбата.
Стела можеше да види Лийт от другата страна на поляната, чертите му скривени от топлината на огъня. Умората му се отразява, помисли си тя. Все пак е още момче. Мислите й пробягаха към Уайра и думите, които си бяха разменили онзи следобед. Съжалявам, че не ти казах, бе рекъл той и тя бе почувствала как гневът й се топи в усмивката му. Зная, че трябваше да ти кажа. Бе обяснил как вече нямало да пие, как нито капка не се била процедила край устните му от онази нощ край езерото, как тя щяла да му помогне… и тя му бе разказала за брат си и мъката, която бе причинил на семейството им, как се бяха опитвали да говорят с него, наказвайки го, заключвайки го, но той винаги намирал още алкохол и сега бе побъркан идиот, позор за всички им… Сълзи бяха избликнали в очите на Уайра и той заяви, че не е знаел, виждал колко я бил наранил, щяла ли да му прости? Тя бързо бе отговорила утвърдително, ала не можеше да държи под контрол чувствата си към него. Бяха се прегърнали насред гората, докато останалите от Компанията продължиха напред; тя се зачуди как той бе достатъчно смел да признае грешката си, да се изправи срещу слабостта си и да продължи да я обича. Ясно виждаше в очите му — обичаше я. А нейните чувства — бяха ли те любов? Поне не бяха отвращението, което чувстваше към Друин и очакващата я съдба при евентуалното й завръщане у дома. Всичко друго, само не и това.
Уайра лежеше сам в сенките, на известно разстояние от останалите. Стела седеше вляво от него, взирайки се в пламъците. За какво ли си мисли? Дали ми вярва? И като става дума за това, дали аз самият си вярвам? Казаното от него за недокосването на пиенето не бе съвсем вярно; бе открил известно количество на един рафт в магазина във Виндстроп Хаус и бе оставил пари като компенсация. Ала не бе особено силно и свърши още на втория ден. Чувстваше се сух, тъй сух, а ръцете му трепереха, докато той лежеше и се надяваше никой — тя — да не забележи. Мислеше си за обятията й, така нежни, така млади, така красиви. Ще се откажа заради теб, Стела, наистина ще го сторя.