Ръмежът се усили в постоянен дъжд и Компанията спря, за да извади наметалата си. Почвата се размекна, листата се отърсваха върху пътниците. Въздухът натежа от мъгла, влага и миризмата на сяра. Пътеката продължаваше да се изкачва нагоре.
По средата на утрото Компанията спря. Западният път се изравняваше, обикаляйки из склоновете на Щефл на поне хиляда фута над равнината, ала нито тя, нито планината можеха да бъдат видени. Мъгла се виеше по склоновете, покрила дърветата и храстите с влажен слой, пръснала бисери из паяжините, погълнала всеки звук.
— Пращам разузнавач — оповести Кърр. — По-скоро Фарр ще изпрати такъв от своята група. И отсега нататък никакви приказки, ще се движим колкото е възможно по-тихо. Фарр, кого ще изпратиш?
— Аз ще отида.
— Но тогава кой ще застане начело? Така всичко се обезсмисля!
Перду заговори:
— Разчитал съм следи по време на много ловувания. Може аз да отида.
Кърр се канеше да приеме, сетне си припомни, че Фарр трябваше да избере.
— Много добре — рече Фарр тържествено. — Опитай се да докладваш на всеки няколко часа. И внимавай! Не искаме да узнаят за присъствието ни!
Перду само се усмихна на това недоверие в способностите му. Нямат никаква представа за умението на фенните. Не че самият аз имам, помисли си печално. Пращаха ме да разузнавам, когато вече бяха наловили достатъчно и то само за да ме научат. Е, скоро ще узнаем колко съм научил! Помаха на Компанията и се отправи.
Само два дни бяха необходими на болките, умората, глозгащия глад и отчаянието да се завърнат. По време на някои преходи Манум и Индретт бяха продължавали напред само след настоятелното сръчкване с острието на меча. Издръжливостта ми има предел. Колко още, преди да се строполя на земята необратимо? Умората се беше пропила в него, заглушавайки дори желанието му да избяга, притеснението за Индретт, за Фалта, волята да оцелее.
Не бе повдигал глава с часове и когато го стори, пред очите му се изправи самотна планина. Това Щефлли е? При следващото поглеждане планината бе много по-близо, с покрит в облаци връх.
Тогава се случи нещо, променило всичко. Спряха да обядват — сухо месо за пленниците и задушен заек за брудуонците. Както винаги, Манум бе поставен възможно най-далече от Индретт, ала жестоките поробители не можеха да му попречат да се взира в нея. Което и правеше; двамата не отделяха очи един от друг, докато поглъщаха безвкусните си порции. Около тях воините започнаха да се подготвят да продължат пътя. Тогава с крайчеца на окото си, вляво, Манум зърна някакво движение. Бавно извъртя глава, внимавайки да не привлече вниманието на брудуонците; Индретт проследи погледа му. Ето! Ето го отново!
Ръка, дълбоко в храсталаците. Махаща ръка. И лице. Непознато, ала все пак лице. Ръката се вдигна до устните на лицето, призовавайки към мълчание. Манум се опита да не се взира в него. Ръката помаха още веднъж, сетне тя и лицето изчезнаха.
Компанията тъкмо бе приключила с мрачен обяд, когато Перду дотича в лагера.
— Видях ги! — викна той. — Видях ги!
Моментално бе засипан с въпроси от страна на пътниците, всеки опитващ се да зададе първо своя. Кърр с жест призова за тишина.
Фарр пристъпи напред.
— Докладвай!
Перду се опитваше да си поеме дъх.
— Видях брудуонците — започна накъсано. — Идват насам, точно както Кърр каза.
— Пленниците добре ли са? — попита Лийт, в невъзможност да се сдържи.
— Живи са и са добре.
Лийт облекчено хвана главата си.
— Това наистина са добри новини! — рече Кърр.
— Брудуонците също изглеждаха добре.
— Това вече не са чак толкова добри новини, ала се очакваше.
— Видях ги да раздигат лагера и да продължават по пътя. Двама брудуонци вървят начело, а трети най-отзад пази пленниците.
Фарр помоли за тишина.
— Видяха ли те?
— Внимавах да не се приближа прекалено. Убеден съм, че брудуонците нищо не усетиха.
Кърр потри доволно ръце:
— Добра работа!
Фарр бързо премисляше нещо.
— Преди колко време ги остави?
— Преди около петнадесет минути. Тъкмо приключваха храненето. Между двете места, Западният път се изкачва по хълма.
— Значи са на близо четиридесет минути път — прецени Фарр. — Нямаме много време да подготвим клопката си.
Перду отново заговори:
— На около пет минути оттук има място, което е идеално за засада! Има тесен въжен мост, който прекосява дълбока пропаст. На моста брудуонците ще бъдат уязвими.
— Отлично! — викна Кърр. — Тогава трябва незабавно да идем там!