— Сбогом, приятелю! Леко пътуване!
— Дължа ти живота си — заговори Перду. — Трябваше да бъда аз. Благодаря ти.
Хал пристъпи напред:
— Смъртта ти съответстваше на същината ти — храбра и всеотдайна. Ще се срещнем отново в мястото, където светлината гори най-ярко.
Сакатият отдаде почит на пламъците.
Тъгата обгърна Фарр и той проплака:
— Уайра! Уайра! Казах ти да си стоиш вкъщи. О, братко! Съжалявам, братко! Прости ми! — сетне гласът му секна и той се отпусна на земята, ридаейки.
Времето се оправи, пролетта направи първите си крачки на север от мрачните Челюстни планини и вече нищо не пречеше на хауфута и отшелника да се отправят към Инструър. Напуснаха Бандитската пещера, веднага щом снегът се стопи, натоварили Уайзънт с провизии, включително суха храна и пемикан. Западният път бе спокоен по това време на годината и през Уитвества напредваха бързо. Тук пътят отсичаше северната граница на Плоня, едно от Шестнадесетте кралства, макар че много отдавна въпросното кралство не бе проявявало властта си по тези земи. Районът бе управляван от сбирщината търговци на кожи, известни като фодрами — негостоприемни люде със сурови лица, макар четиримата мъже, които Компанията бе срещнала, да опровергаваха това описание.
Пътуването с отшелника се оказа трудно изпитание за лулеанския водител, много по-трудно от грижите за него, защото мъжът в синя роба бе настоял да му разяснява мъгляви теологични подробности, независимо дали събеседникът му искаше да слуша за тях. За пръв път общителният хауфут си намери майстора в словесно сражение.
Вероятно бе грешка да разкрива на отшелника подробности за пътуването им, призна хауфутът. Може би ако бе запазил мълчание, потокът от въпроси нямаше да бъде тъй непрестанен. А може би не; отшелникът с еднаква охота се впускаше в обсъждането на всякакви въпроси. Никакви намеци за отегчителността на разговора не помагаха, и дори казани в прав текст думи не съумяваха да потушат разпалеността му. Вероятно наваксва за всички онези години в самота, реши хауфутът. Просто ми се ще да не бях аз слушателят!
Въздъхна мъчително — и сегашният разговор не бе по-различен от останалите.
— Искаш да ми кажеш, че съдбата на Фалта зависи от измислена митична фигура? — хауфутът бе озадачен.
— Не е измислена. Той съществува. Най-възвишеният ми каза за това преди години.
Загадъчният отшелник, възседнал тура, се поклащаше над хауфута.
— Но какво го прави толкова важен?
— Точно ти ме питаш това? — отвърна отшелникът. — Ти, който ми каза, че дори в този момент врагът на Фалта планира унищожението ни? Ти, който си пропътувал севера и с очите си видял падението на нявга гордите фалтанци до сган свидливи селяни?
— Какво би могъл да направи един човек?
— Той не е просто човек. Говорим за Десницата на Най-възвишения — онзи, който според мъдреците ще наследи земята и всичко, що е в нея.
— Значи има гръмко звание. И все пак си остава просто един човек. Какво може да направи?
Отшелникът се усмихна, за миг очовечил се отново.
— Може би ще направи някаква демонстрация на сила, нещо, което ще го отбележи като избраника.
— Но дали хората ще го гледат? Самият аз доскоро не бях чувал за него. Никой от мъдреците ни не го е споменавал! — хауфутът не криеше скептицизма си. То не че имаме големи мъдреци, додаде наум.
— Откъдето идвам, името на Десницата още не е забравено.
— И кое е това място?
— Родом съм от Мерциум, пристанище и столица на Строукс. Вчера ти казах, забрави ли? Там помним думите на Първородните.
— Строукс? Как се озова в пещера по границите на Фирейнс, на стотици мили разстояние?
— На стотици мили, ала пак не бе достатъчно далече от живота — отшелникът се изсмя. — Той ме откри и сега ме води към Инструър, яхнал див звяр. Кой може да спре подобна инерция? Кой може да избегне Десницата Божия?
— И какво се говори в Мерциум за Десницата?
— Не зная какво думат сега. Преди повече от двадесет години избягах от града на покварата и се отправих на север към Бандитската пещера. Може би все още говорят за старите пророчества, а може би — тук той се намръщи, усъмнен — може би са открили по-нови.
Преди половин хилядолетие мъж дошъл в града ни, самотен и нещастен, че той бил изгонен от Инструър за подклаждането на бунт. Последното управниците не знаели, иначе нямало да му позволят да остане, още по-малко да му предоставят място, откъдето да говори на хората на Мерциум. Ала те му позволили; и странникът от юга говорел за обещаващи надежда пророчества, посочващи спасител, който щял да отърве Фалта от леността и многобройните й прегрешения.