Когато димът от кладата започна да намалява, Манум се изправи.
— Лийт вече би трябвало да се е върнал? — рече той, без да прикрива притеснението в гласа си. — Може би трябва да организираме търсене?
— Тихо! — просъска Перду. — Чувам нещо между дърветата Компанията едва свари да се изправи, когато иззад дърветата наизскачаха фигури с мечове в ръка. Брудуонците! Ала там лежеше вързан пленникът, значи победата им е била реалност. Всичко това се случи за миг. Сетне очите им се върнаха върху нападателите и фермерът се поуспокои при осъзнаването, че тези мъже бяха фодрами.
— Не мърдайте! — провикна се един от тях. Бяха към тридесетина, ниски, облечени в зелено. На хората от крайбрежието се сториха като братовчеди на търговците на кожи, с които наскоро се бяха сприятелили. Кърр напразно подири сред тях лидера, белязания, парцаливия и високия.
— Доведете началството! — един от тях, почти момче, бързо изчезна измежду дърветата.
Очевидният водач на фодрамите излая нова заповед от сенките:
— Обезоръжете нашествениците!
Сурови мъже се втурнаха напред.
— Не ви мислим злото — заговори Кърр, протегнал ръце с вдигнати към небето длани в знак на мир. Мъжете се поколебаха, сетне спряха.
— Пуснете ни да минем — продължи фермерът. — Ние пътуваме по Западния път и сме защитени от договорка. Имаме спешна работа и току-що се бихме…
— Тишина! — сериозен мъж, нисък дори за фодрам, пристъпи напред. — Вие не сте уайдузи, това е видно. Кои сте и защо навлизате в земите на фодрамите?
Кърр не бе впечатлен от натрапчивостта му.
— Свикнали сме на по-учтиво отношение от фодрамите — отвърна кратко.
— Имате късмет, че изобщо говорим с вас! Уайдузки нашественици нападнаха, убиха и плениха много фодрами, нещо, което не се бе случвало от дълги години. По следите им сме и дойдохме да разследваме дима от огъня ви. Сега, бързо, защото не можем да губим време. Защо да пощадяваме живота ви?
— Фодрамска група, която придружихме по Южния маршрут, ни даде позволение да прекосим — сбито каза Кърр. — Истинските им имена не са ни известни, ала те предадоха много бали във Виндстроп Хаус. Със сигурност някой знае за това?
— Лъжеш — каза дребният и по врата му изпъкнаха жили. — Никой не поема по Южния маршрут толкова рано. Лъжите ви докараха гибелта ви. Вържете ги!
Трима униформени фодрами пристъпиха напред с въже в ръка. Компанията се събра плътно, Фарр и Перду посегнаха към мечовете си. Стомана проблесна на поляната и фодрамите се приближиха заплашително. Кърр затвори очи. Да победят брудуонците, само за да бъдат надвити от фодрамите…
— Какво става тук? — дойде глас откъм дърветата. Позната фигура пристъпи, следвана от още въоръжени фодрами.
— Приятелю! — провикна се Кърр с изпълнен с облекчение глас. — Ще те помоля за още една услуга. Ще гарантираш ли за нас?
— Да гарантирам за вас? — изсмя се лидерът, докато се приближаваше към фермера и го прегърна по фодрамски. — Разбира се, че ще го сторя! — взря се в дребния водач на първия отряд.
— Изглежда пристигнах тъкмо навреме, за да предотвратя война! — възкликна лидерът и се изсмя сърдечно. — Канехте се да разрушите една от резервните ни дивизии.
Фодрамският лидер се обърна към командира на дивизията:
— Аз ще говоря за тези хора. Те разполагат със свободата на гората. Насочи несъмнените си умения към проследяването на уайдузите.
Членовете на фодрамската дивизия прибраха мечовете си и продължиха по Западния път след засрамения си командир.
— Е, приятели — гръмко рече лидерът, — изглежда не сте си губили времето от последната ни среща насам! Сдобили сте се с нов, макар и недоброволен, член на Компанията — той побутна с ботуша си пленника — и сте спасили приятелите си. Отлично!
— Ала платихме за това — рече Кърр и посочи димящата клада. Лидерът сведе глава.
— Съжалявам. Ала няма нищо по-достойно от смъртта в битка.
Обичайната усмивка отстъпи място на смес от възхищение и угриженост.
— Трябва да ми разкажете за битката! — възкликна той. — Губейки само двама срещу такива страховити противници! Сигурно с хитрост сте ги надвили, не с груба сила. Да бях и аз тук! — той се намръщи. — Бяхме решили да ви доведем помощ. Подобни зли люде не бива да бродят необезпокоявани из земите ни, особено с такава гнусна задача. Възнамерявахме самите ние да заловим тези брудуонци, пътувайки по-бързо от вас, по пътища познати само на фодрамите. Но вниманието ни бе ангажирано от група уайдузки нашественици, нападнали наши орящи съселяни, част от които убили, а други отвели със себе си. Виждали ли сте други странници из горите след Виндстроп Хаус?