— Двама? — отвърна Кърр, все още размишлявайки над първите думи на фодрамеца. — Изгубихме само един, храбрия Уайра от Винкулен, загинал спасявайки ни от изненадваща атака. Но момчето, Лийт, изчезна. Смятаме, че е някъде на другия бряг на реката. Виждали ли сте го?
Лидерът се канеше да отговори, когато един от хората му му прошепна нещо. Пълничкият фодрам кимна и отпрати младежа с усмивка и потупване по рамото.
— Един от съгледвачите току-що ми каза, че преди около час видял малка група нашественици на юг оттук, далеч от местата, където смятаме, че се намира главната група на уайдузите. За съжаление не мога да отделя никой от хората си за преследване.
— Уви, всичко съвпада — каза Фарр. — Как иначе да обясним изчезването му? Отдавна трябваше да се е върнал.
Лидерът кимна мрачно.
— Знаем, че уайдузите са дошли на север до Меал Горм, планината, която вие наричате Щефл. Главната група трябва да се е отправила на изток, между това място и Виндстроп Хаус, движейки се бързо, въпреки взетите пленници.
Намръщено срита някакъв камък.
— Лийт може да е бил заловен от втората група, особено ако са минали на юг от тая река. Но ако е имало две групи, вероятно има още, и други наши села могат да бъдат нападнати. Трябва да продължим — има пленени фодрами, а глупавият ми съотечественик ме отведе при вас, които не представлявате никаква заплаха. Ала това може да ви помогне в търсенето на вашия спътник.
— Какво казват? — запита Индретт. — Какво се е случило с Лийт?
Манум я прегърна, но лицето му бе измъчено.
— Кои са тези уайдузи и защо взимат пленници? — запита Перду.
— Варвари — отвърна лидерът разпалено. — Живеят далеч на юг оттук.
— Тогава какво търсят на север?
— Не знаем. Но се случва да нападат земите ни, задигайки посевите и животните ни.
— Земите ви? — рече Манум. — Те биха оспорили това! Отдавна са обитавали тези места, още преди Първородните.
— Ала сега ние живеем тук и те нямат право да ни нападат по този начин. Нима оправдаваш поведението им? — лидерът изгледа подозрително новоприсъединилия се член на Компанията, очевидно доскорошен пленник на брудуонците.
— Сега не е времето за подобни дискусии — внимателно отвърна Манум. — Ако те са пленили сина ми, мой дълг е да го спася. Предлагам да претърсим бреговете в продължение на час, сетне да поемем след нашествениците.
— И да изоставим предупреждаването на фалтанския съвет в Инструър? — невярващо запита Фарр. — След всичко, което преживяхме?
— Нима ти щеше да продължиш? — попита го Перду. — Мислех, че си се присъединил, за да отмъстиш на бащините убийци.
— Двама от семейството ми умряха заради плановете на брудуонците да нападнат Фалта! — сопна се Фарр. — Няма да стоя и да ги чакам да дойдат и изколят всички ни!
— Достатъчно, достатъчно — изстена Кърр. — Какво правим сега? Ако изчакваме още Лийт и се окаже, че е пленен, междувременно може да го завлекат твърде далеч. Ала няма да изоставим делото си. Трябва да продължим към Инструър колкото се може по-бързо.
— Не можем да чакаме, докато вземете решение — рече лидерът. — Трябва да проследим уайдузите и спасим хората си. Не познавате тези диваци; неотменима гибел очаква всички техни пленници в края на пътуването, а понякога и по-рано.
— Идвам с вас — заяви Манум. — Хванали са момчето ми, убеден съм.
— Както желаеш — отвърна фодрамецът. — Още един меч би бил от полза.
— Меч нямам — обяви Манум, — ала познавам уайдузите. Били ли сте в Клоувънхил?
Лидерът поклати глава.
— В такъв случай един Търговец може да ви е от полза.
Индретт въздъхна дълбоко.
— Търговец! — лидерът вдигна вежди. — Истински Търговец действително ще ни бъде от полза, особено такъв, който познава неотбелязаните пътища на уайдузите.
— Остани с другите — настойчиво каза на жена си Манум. — Не разполагаш със силата за подобно пътуване.
— Нито пък ти — прошепна тя.
Часът бързо се изниза. Лийт не се намери. Докато фодрамите се приготвяха да тръгнат, Манум и Индретт се прегърнаха.
— Много скоро всички отново ще бъдем заедно — рече той. — И всичко ще си бъде както преди.
Тя зарови глава в косата му.
— Никога вече няма да бъда същата — рече тя с насълзени очи.
— Ще се видим в Инструър — обеща Манум. Поглеждайки към Индретт и Хал, каза:
— Грижете се добре един за друг.
Сетне се обърна и се отдалечи.
Метнат върху нечий гръб като чувал картофи, Лийт можеше да вижда много малко от случващото се около него. Заловилите го бързо се движеха сред гората, понякога подтичвайки, така че рядко можеше да повдигне глава достатъчно, за да види профучаващите край него дървета, храсти, мъхове и пролетни цветя.