За известно време бе в шок — в един момент бе опиянен, убил брудуонеца, спечелил голяма победа; в следващия миг бе грабнат, омотан и отнесен против волята си. Мятанията му само бяха накарали носителя му да го стиска по-силно. Не можеше да извика, защото устата му бе покрита с кърпа, здраво пристегната около долната част на лицето му. Може би това са фодрами, мислеше си с надежда Лийт. Ще ме освободят, когато осъзнаят грешката си. Ала нещо му подсказваше, че веселите фодрами не биха се държали така.
Без предупреждение спряха и бе захвърлен на земята с глух удар. Когато най-сетне съумя да надигне глава, видя, че се намира на широка, мъглива поляна, заобиколен от въоръжени с копия и сопи хора. До него имаше и други пленници, побледнели и уплашени мъже, жени и деца, някои наранени и кървящи. Пленниците са фодрами! — с ужас осъзна Лийт. Тогава какви бяха тези хора? Пред очите му докараха още пленници, всички със запушени усти. Трябва да има повече от стотина пленени!
Заповеди бяха излаяни на непознат език и бойците започнаха да обикалят вързаните. Някои накараха да се изправят и ги отведоха настрана, докато не се оформи група поне от двадесет, предимно млади мъже. Тъкмо когато помисли, че са приключили, един боец вдигна Лийт на крака и го изблъска при другите. Той бе почти скован от страх. Какво щяха да правят с него?
Ръцете им бяха вързани отпред, сетне през тях бяха прекарани въжета, така че пленниците се озоваха в два реда, всеки от които съдържаше около дузина. С копия бяха подтиквани да вървят в бавен тръс, забавени леко, когато едно от момчетата пред Лийт падна на земята. Провлачиха крак под листата, докато останалите пленници останаха на поляната, заобиколени от копиеносци.
Когато фодрамите поеха на път, късната следобедна светлина вече замираше и бе започнал да вали дъждец. Манум се сдоби със запасни дрехи от Компанията, а фодрамите му изнамериха меч с широко острие. Фарр завистливо проследи с поглед дивизията, отправяща се на юг. След смъртта на Уайра копнееше да иде с тях. С разнеслата се от лидера заповед фодрамите поздравиха Компанията, извъртяха се и с бърза крачка потънаха в гората.
Кърр събра замаяните членове на Компанията и заговори откровено:
— Днес бе мъчителен за сърцата ни ден — рече той. — Постигнахме целта си да освободим Манум и Индретт от Лулеа и Парлевааг от фенните, ала загубихме Уайра, а Лийт бе отвлечен. Сега трябва да решим какво ще правим. Манум избра да подири сина си с помощта на фодрамите. Вярвам, че останалите трябва да се отправим към Инструър и да уведомим Съвета на Фалта за надвисналата брудуонска инвазия. Следователно е време да сформираме наново Компанията. Кой ще дойде с мен?
Хал моментално пристъпи напред:
— Семейството ни бе въвлечено в това още от самото начало. Ще останем докрай. Ако можем да бъдем от полза, позволете ни да бъдем част от Компанията.
— Смъртта на Уайра ще е била напразна, ако не предотвратим нашествието — каза Фарр. — Трябва да ида до Инструър.
— Разбира се, че трябва да дойдеш с нас — отвърна Кърр. Грубият старец бе доволен, бе се страхувал, че Фарр може да се върне в Мьолкбридж след смъртта на брат си.
Колебанието ясно се четеше по лицето на Перду.
— Изпълних възложената ми от вожда задача — заяви той. — Видях брудуонците да умират; и ако не бе необходим на Компанията, щях да настоявам последният брудуонец да бъде предаден на фенните. Трябва да се върна да разкажа видяното и да взема Парлевааг със себе си. Боговете са свидетели как горя от нетърпение да видя отново семейството си.
Ала не мога да ви изоставя, когато делото е свършено едва наполовина. Започвам да подозирам, че е имало някаква причина да стана фенни, че моето присъединяване към Компанията не е било случайно. Не съм убеден какво да правя.
Самата Парлевааг желае да остане с вас. Съпругът й стана жертва на брудуонците и тя не иска да се върне във виддата. Чувства, че има дълг към Компанията, макар още да не знае как да го изплати.
Кърр се изправи:
— Кажи на Парлевааг, че тя разполага с нещо ценно, което може да ни е от полза. Съветът на Фалта ще се вслуша в думите на подобен свидетел. Тя е добре дошла да се присъедини, ала не трябва да мисли, че ни дължи каквото и да било.
Той се обърна и се усмихна към жената, чието отрудено лице се осени от лека усмивка в отговор.
— Имам нужда от още време — заяви Перду. — Ще ви отговоря на сутринта.
Той отиде до Парлевааг, приседна край нея и започна да й преразказва какво е било казано.